„Читателска щафета” 5 след 8 седмици при първокласниците на Мария Петрова

Учениците на Мария Петрова от ПловдивМария Петрова е от учителите, които ти се иска да преподават във всеки клас и във всяко училище. Тя е пълна с идеи, активен доброволец е, а ентусиазмът, с който се захваща с различните задачи, се предава магически на малки и големи. От 2016 г. Мария е учител на първолаци в ОУ „Райна Княгиня“ в Пловдив. Ето какво се случи преди ваканцията в нейната класна стая, обхваната от еуфорията на патиланските приключения:

„Как започна всичко?! Децата влязоха в клас и заразказваха, а аз слушах… За моя най-голяма радост научих, че голяма част от учениците ми вече познават буквите и са разлиствали не една книжка. Не само това – родителите им са положили старание тази любов към словото да нарасне. Чели са заедно с тях и продължават.

Реших да ги мотивирам да не спират с прекрасното начинание. Но как?! Първо донесох всички забавни книжки с шарени илюстрации и списания, които са били любими на мен и моите деца. В класната стая се оформи малко кътче, което всекидневно се изпълва с детски усмивки. Не закъсняха и ‘гостуващите’ книжки от домовете на моите ученици.

Но оставаха в ръцете им само в междучасията и следобедните занятия… Обявиха Националната седмица на четенето и веднага получих подкрепата на родителите, за да осъществим първата размяна на най-интересните книги в класната стая. Още на 11.10.2016 г. имахме 24-ри заглавия и лично изрисувани от децата картички към тях. Бяха изобразили любимия си герой и с малко помощ бяха изписали защо го харесват и необходимо ли е да се чете. Всяко получи неочаквания красив подарък и бързо потънаха в страниците. Беше забавно да ги наблюдаваш – ръцете ‘рисуваха’ огромните очи на страшни същества, устните се усмихваха непрестанно, а разговорите бяха толкова разпалени, че сякаш бях попаднала в царството на приказките.

Отново бях научила, че много  от тях са напълно готови за голямото предизвикателство. Веднага се заех да набавя 7 големи и 8 малки книги от Детски отдел на РНБ „Иван Вазов”. Какви ли?! На Малкия Николà! Имах още 3 в личната си библиотека. Но когато попитах има ли желаещи да е включат в Националната щафета 5 – „Патилански приключения”… се оказаха 19, а в дома ми имаше още две деца, които чакаха новите заглавия.

Прочетох им за междучасията на Малкия Николà и всички разбраха, че този герой много прилича на тях. Още повече, че имахме две момчета, които носеха подобно име – Николай и Никòла. Използвах създалото се весело настроение и ги попитах готови ли са за първото си предизвикателство. Трябваше да си изберат заинтригуващо заглавие и да поемат и скоро да предадат щафетата на свой съученик. Книгите вече нямаше да стоят на етажерките, а щяха да се подават от ръка на ръка. Само това?! Не-е-е!

Веднага се намери дете, което искаше да вземе заглавие, защото те чуваха за Коледа, за фабриката за шоколад, за куклите, за пиратите… и веднага поникваше гора от ръцете на желаещите да ги прочетат. Предполагате, че остана едно дете без книга, но скоро то получи голяма колекция от заглавията на поредицата… от своите родители, а и не само то. Моите деца също!

След ден-два се случиха чудесата! Дечицата бяха дошли с готова книжка за размяна. Само толкова?! Не-е! Така увлекателно я преразказваха, че не се сдържах и в обедната почивка ги помолих да ми разрешат да ги запиша на видео. Сърцето ми преливаше от щастие. Те сякаш току-що я четяха на мен. Всичко бяха запомнили! А как се радваха на смешните моменти –  заразяваха останалите с усмивката си и за отрицателно време грейваше цялата стая.

Клиповете споделих с родителите и през ден ги попълвах с нови. Снимах и самата щафета. Децата си подаваха книгите с вълнение, питаха се кога ще бъде готова за споделяне друга, изслушваха защо им я препоръчват и в един момент се оказа, че имаме и любими заглавия. Няма да Ви ги кажа сега!!!

Ще научите друго – за осем седмици прочетените заглавия надминаха 63. Деветнадесет ученика четяха с интерес! Кой по-бързо, кой – с помощ… Както разбирате – не спряха! Бяха приели предизвикателството и го побеждаваха. Книгите разпалваха интереса им, а те сами подклаждаха огънчето.

Всеки ден влизам в класната стая с желание, защото знам – ще получа ново видео-разказче. Не какво да е, а истинско, чисто, вдъхновено, богато и преливащо от любов към книгата. Мисля си, а след месец колко пъти щафетата ще е обиколила класната стая, ще се включат ли и останалите, ще имаме ли разгорещен спор кое е любимото им заглавие… с какво ще продължим.“

Видеоревютата на книгите, прочетени от учениците на Мария Петрова, ще откриете тук:

А ето и снимките, които получихме от малките щафетници:

Прочетете повече...