Книгите на Бевърли Клиъри – за деца като нас…

„Къде са книгите за деца като нас?“

Този въпрос, зададен от малко момче на младичката библиотекарка Бевърли Клиъри, подтиква авторката да напише първата си книга – „Хенри Хъгинс“ – през 1950 г. Оттогава насам писателката сътворява над 30 книги за деца и юноши, но историите за Бийзъс, Рамона и Хенри остават в сърцата на читателите й, защото са толкова истински, сякаш самите ние участваме в тях.

Книгите на Бевърли Клиъри, издадени на български език от изд. Милениум, до една са главни герои в „Читателска щафета 3 мини“ и с най-голямо удоволствие ви каним на улица „Кликитат“, за да се позабавлявате с Рамона, сестра й, Хенри, кучето Рибси и с нас, естествено!

Изберете три книги от поредицата, прочетете ги и се включете в надпреварата за щафетнически награди:

„Бийзъс и Рамона“

Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра й Рамона. Беатрис, или Бийзъс – както всички й викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната й сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше Рамона. И, разбира се, начинът, по който се държа заради любимата си книга… Прочети ревюто за книгата в „Детски книги“.

„Хенри и клубът“

Хенри излезе навън през задната врата в търсене на нещо, с което да се занимава. Обмисляше. Можеше да отиде до къщата на семейство Куимби и да поиграе на дама с Бийзъс, момиче, чието истинско име бе Беатрис, но тази напаст, по-малката й сестра Рамона, вероятно щеше да им развали играта. Можеше също да отиде да види дали приятелят му Мърф, най-умното момче в цялото училище, строи нещо интересно в гаража си. Или пък да се опита да продава абонаменти за вестник „Джърнъл”… Тъкмо с последното трябваше да се захване, но Хенри изобщо не преливаше от желание да звъни по вратите на непознати. Не, това, което наистина искаше да направи, бе да построи нещо. Реши да разузнае около улица „Кликитат” и да види дали може да намери достатъчно дъски за къщичка… Прочети ревюто за книгата в „Детски книги“.

„Рамона Куимби на 8 г.“

Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади… А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея…Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до входната врата. И като видя износената й корица, внезапно я осени идея! Може би щеше да проработи, а може би не. Струваше си да опита…

„Рамона Белята“

Аз не съм напаст! – изкрещя Рамона Куимби.

– Ами тогава престани да се държиш като такава! – отвърна по-голямата й сестра  Бийзъс, чието истинско име бе Беатрис.

– Не се държа като напаст, ами танцувам и пея! – обясни Рамона, която тъкмо се бе научила да подскача от крак на крак. Рамона изобщо не смяташе, че е напаст. Без значение какво казваха другите, тя никога, дори и за секунда не допускаше, че е напаст. Всички, които я наричаха така, бяха по-големи от нея, затова предпочиташе да мисли, че те просто не са напълно справедливи…

„Хенри и Бийзъс“

– Ама наистина ли ще ти купят колело? – запитаха Робърт и Бийзъс в един глас, щом Скутър се отдалечи.

– Естествено, че ще ми купят! – Хенри се опита да звучи, сякаш си вярва.

Е, вече задължително трябваше да получи колело. Още сега започваше да събира пари във фонда „Колело“. Разбира се, първо трябваше да предвиди плащането на месото за печене, но пък с цялата тази мръвка в хладилника нямаше да се налага да купува консерви за Рибси поне няколко седмици. Със спестените пари би могъл да основе фонда. Той щеше да се сдобие с велосипед! Прочети ревюто за книгата в „Детски книги“.

„Рамона Смелата“

Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона!

Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история… Прочети ревюто за книгата в „Детски книги“.

„Мич и Ейми“

Денят на Мичъл Хъф започна както всеки друг летен ден – със спречкване с неговата сестра близначка. На закуска Ейми откъсна капака на кутията със зърнена закуска и каза:

– Ще изпратя талона, за да получа онази пластмасова хармоника, която прилича на царевица!

– О, не, няма! – възрази Мичъл. – Мой ред е да взема талона!…

Мич и Ейми са близнаци, но са коренно различни един от друг. Кой в какво е по-добър и кой какви проблеми си има? Прочети ревюто за книгата в „Детски книги“.

„Хенри и Рибси“

Мистър Хъгинс се умълча за минута, преди да продължи:

– Знаеш ли, Хенри, премислих и ето какво ще направим. Ще сключим сделка относно риболова.

– Каква сделка? – попита Хенри, чудейки се какво ли има предвид баща му. Надяваше се да не е нещо твърде трудно, защото наистина му се искаше да отиде за риба.

– Ако държиш Рибси настрана от неприятности чак до риболова, който ще е някъде около средата на септември, ще те взема с нас – каза мистър Хъгинс. – А това означава никакви оплаквания от съседите!… Прочети ревюто за книгата в „Детски книги“.

Прочетете повече...