Комикси в класната стая?

imagesКомикс артистът Адам Мърфи рисува за седмичното английско комикс списание The Phoenix от създаването му. Той пише статии за Scottish Booktrust, посветени на комиксите и ролята им при насърчаване на четенето.  За 5-те години откакто рисува за списанието Мърфи е чувал безброй истории за мразещи четенето деца, които са хващани да четат The Phoenix, а след това и да четат повече като цяло. Подобни впечатляващи резултати от използването на комикси в класната стая забелязва и съпругата му,  учител по английски и учител на деца със специални нужди.

На какво се дължи силата на комиксите да превръщат децата в читатели? Един възможен отговор хрумва на Адам Мърфи от „The Cute Manifesto” на Джеймс Кочалка.

„Много по-естествено е да възприемаме моменти. Всеки един от тези моменти, независимо дали е директно възприет, припомнен или измислен, се преживява като завършена, отделна картина или поредица от картини, придружени може би от няколко думи или звуци. С други думи комикс. Хипотезата на Кочалка е, че комиксите са по-близки до вътрешните процеси в човешкия ум, от който и да е друг формат.“

Не ярките визуализации и ефектните действия, а именно тази близост прави комиксите толкова достъпни и разбираеми от младите читатели. „Процесът по „четене” на поредица от картини изисква по-малко ментално обработване от обикновеното четене и така позволява на читателите по-лесно да преминат през препятствията при усвояването на средата, същевременно наслаждавайки се на историята.“

Как все пак комиксите преобразяват неохотните читатели в запалени, а запалените в страстни читатели?

„Комиксите предлагат на читателите по-ниска летва при навлизането.“, пише Мърфи. Картините се разбират много по-бързо от думите и са достъпни независимо от нивото на читателски умения. „… комиксите са по-близко до интуитивните вътрешни процеси в мозъка ни. Всичко това изисква по-малко ментално обработване и позволява на читателя да навлезе в историята много по-пълноценно и лично, което увеличава и шанса му за потапяне в историята.“

Комиксите обаче поставят и специфични предизвикателства пред читателите си. „Те имат своя граматика: последователността и разположението на текста и картината в страницата, езикът в линиите за движение, звуковите ефекти и други специфики за визуално разказване,  взаимодействието между картина и текст, които могат да имат различно значение и дори да свържат точките на случилото се между един панел и текста.“ Можете да си припомните основните стъпки за успешно четене на комикси тук.

Съпругата на Мърфи наблюдава интересен ефект на комиксите върху ученици, които изостават с четивните си умения. Читателското им самочувствие расте: те четат истории, които са им интересни и намират за подходящи за възрастта си. На практика те могат да разберат какво се случва. „Изведнъж дейност, в която не са били „добри” се превръща в нещо, в което ги бива!“

Освен вратичка към доживотна любов към книгите, комиксите могат да бъдат и инструмент за насърчаване на четенето и ученето в класната стая. Адам Мърфи споделя опита на Лиза Мърфи като учител.

  1. Използване на комиксите за упражняване на четене с разбиране.
    „Разговорите за това, какво се е случило в историята и обяснението й на някого, който не я е прочел, може да е силен мотиватор за децата. Освен това, ако редовно четеш седмичен комикс, можеш да изградиш упражнения около това какво може да се случи в следващия епизод. Това позволява провеждането на дискусии за техниките за разказване като подсказките, отворения край и т.н.“
  2. Комиксите са чудесен помощник в развиване на умения за писане.
    „Само с основни насоки, много деца, които изпитват затруднения да напишат дори и малка история или есе, ще се гмурнат в рисуването на комикс. Една идея, която Лиза предложи, е децата да рисуват своите истории първо като комикси, а след това да използват направеното като основа за разказ. Това е много подходящо за деца, които имат затруднения с подреждането на мислите си за по-дълги писмени упражнения, а структурата на комикса интуитивно им показва как работят изреченията и параграфите, за да предадат сюжетни идеи. Това упражнение работи добре не само за творческо писане, но и за съчинения по преживяно като „какво правих през лятната ваканция“. И, разбира се, четенето на страхотен нехудожествен комикс е добър начин да представиш материал по ангажиращ и траен начин.“
  3. Комиксите в помощ на децата аутисти.
    „По време на работата си като личен обучител на деца-аутисти, Лиза отново използва интензивно комикси. Беше й писнало от стандартизираните символи, които използва, и започна да рисува собствени прости рисунки. Рисуваше десетки бързи скици всеки ден, за да припомни на някое дете за нещо в дневния график, за да обясни плана за домашна работа, да разкаже история или да пренесе идеята от основния урок в нещо, което детето би разбрало.“

Вероятно вече се питате „Как да помагам на децата да нарисуват комикс, като не мога да направя дори и една права линия?“ Адам Мърфи има 5 съвета.

Съвет ‡1 Не се притеснявайте

Рисунките ви няма да станат по-хубави, защото ги правите по-внимателно. Децата, и изобщо хората, откликват на уверени и ясни линии. Запомнете, че не е нужно да направите идеални или добри рисунки – тяхната цел е най-вече комуникационна.

Съвет ‡2 Проверете си текстовите балончета

Видове текстови балончетаВ комиксите те са много важни и децата (а и възрастните) допускат едни и същи грешки. Най-важното е първо да напишете текста! Децата често първо рисуват балончето и после се опитват да вместят думите в него.

Не забравяйте също, че различните типове балончета обозначават различна реч.

Съвет ‡3 Сменяйте плановете

Аз ги деля на близък, среден и далечен план. Обмислете защо бихте искали да използвате близък план – да покажете важно изражение или друг детайл, например; среден план – за да покажете връзката между два персонажа, или далечен – за да разположите персонажа в определена обстановка.

Съвет ‡4 Използвайте мрежа от панели

Комикс мрежа 2х2 панелаМного комикс творци предпочитат да използват динамична композиция на страницата, което е чудесно, ако го направите добре, но когато сте начинаещи, това е особено трудно. Голям почитател съм на фиксираната мрежа и за обикновените упражнения в класната стая винаги препоръчвам мрежа 2х2 панела. Тя е достатъчно голяма да разкажете кратка история и достатъчно малка да я завършите в едно занятие.

Друго предимство на мрежата е, че те кара да подбираш моментите, които да представиш.

Съвет ‡5 Говорете и слушайте

Някои деца зациклят при измислянето на идея за комикс, защото често смятат, че нямат достатъчно добра такава. Опитвам се да направлявам хрумването на идеи. Обяснявам им, че не се стремя да ми хрумне брилянтна, перфектна идея, а просто изпробвам различни идеи, докато открия някоя, която ми харесва.

Накрая на комикс сесията карам децата да ми обяснят историята си (особено полезно, ако комиксът не е от най-ясните) и да ми кажат какво ще се случи по-нататък. Децата обикновено много се радват на тази задача, особено когато им кажа, че трябва да имитират гласовете и звуковите ефекти. Пък и е добро упражнение за говорене пред публика.

Превод и адаптация: Мирослава Илиева

Прочетете повече...