Коледа с малкия Николà

Book Cover: Коледа с малкия Николà
Издания:меки корици - печатно издание
ISBN: 978-619-150-273-8
Брой страници: 156
ePub - електронно издание
ISBN: 978-619-150-289-9
Брой страници: 156

Нашето момче се завръща отново в словесния фойерверк на Госини, придружен от блестящите илюстрации на Семпе. Съучениците на малкия Николà са все тъй невероятно изобретателни и умопомрачително забавни. Тук е и съседът на семейството Бледюр, а отличникът Анян ще бъде изгонен от час, защото се е поддал на корупция! Ще станем свидетели на детския погром в една бръснарница, а любителите на ръгбито ще присъстват на игра, в която осем души се разпределят на два отбора по петнайсет... Както винаги ще падне голям смях!

Автор:
Илюстратор:
Преводач:
Читателско ниво:
Етикети:
Откъс:

Скъпи Дядо Коледа, както всяка година, откакто знам да пиша – пък то стават вече сума ти години, – казах на татко и мама, че ще ти изпратя писмо, за да те помоля да ми донесеш коледни подаръци.
Неприятно се получи, когато татко ме придърпа до коленете си и ми обясни, че тази година не си много богат, че си имал неочаквани проблеми: било се наложило да се охарчиш, за да си оправяш шейната, след като някакъв тъпак ти се надънил отдясно със своята шейна, а макар да имало свидетели, застрахователната компания излъгала, а ти вече си бил почнал процедура за обезщетяване. Същият номер стана с колата на татко миналата седмица и татко хич не беше доволен.
Освен това татко каза, че трябва да бъда щедър и готин и не да искам подаръци все за мене, а да ти поискам подаръци за хората, които обичам, както и за приятелчетата. Аз казах, че здраве да е, нека пък, и тогава мама ме целуна, рече, че съм нейното голямо момче и че въпреки онова с шейната пак ще са ти останали парички, та да не ме забравиш съвсем. Страхотна си ми е мама.
Та значи за себе си не ти искам нищо.
Много щуро ще е да донесеш на татко и на мама една количка, в която да мога да се пъхна и която да върви сама, без да се натискат педалите, и дето да й светят фаровете както на колата на татко преди онази история. Колата съм я видял на витрината на магазина, който е малко след училището. Ако подариш тази количка на татко и на мама, ще е много хубаво, понеже обещавам да си играя все в градината, да не ядосвам мама, която не обича да съм все вкъщи, да търча и да правя бели в кухнята.

Още

А и татко ще може спокойно да си чете вестника, защото иначе се ядосва, като ритам топка из хола, и пита с какво е заслужил всичко това, и разправя как след цял ден в службата му се ще малко спокойствие в собствения му дом.
Ако вземеш количката за татко и мама, нека да е червената, ако обичаш. Има и една синя, но сигурно повече ще им хареса червената.
За учителката, която е мила и такава хубава, когато не се правим на палячовци, бих искал да ми дадеш отговорите на всички задачи по аритметика за годината. Знам, че на учителката й е много мъчно, като ни пише слаби оценки. Често ми е казвала: „Николà, да знаеш, не ми е приятно да ти пиша двойка. Знам, че можеш да се справиш по-добре“. Та – ако имам отговорите на всички задачи по аритметика, ще бъде адски щуро, понеже учителката ще ми напише сума ти отлични оценки и ще е страшно доволна. Пък аз най обичам да радвам моята учителка. Пък и Анян, тоя натегач, няма все да е първенец в класа и така му се и пада, понеже само ни дразни, така де, ама ха.
Жофроа, едно приятелче, си има много богат татко, дето му купува каквото му се прииска, и наскоро му купи страхотен мускетарски костюм с шпага, шат-шат, и с шапка с перо, и изобщо. Обаче Жофроа единствен си има мускетарски костюм и като си играе с нас, не се получава, особено с шпагите – ние вземаме линийки, ама не е същото. Та ако и аз си имам мускетарски костюм, Жофроа ще се радва, понеже ще може наистина да си играе с мене – шат-шат, – а останалите с техните линийки можем всичките да ги забием и винаги да бъдем победители.

С Алсест, друго едно приятелче, е съвсем лесно – Алсест много обича да яде, та ако мога да имам много парички, всеки ден ще го каня след училище в сладкарницата, за да ядем кифли с шоколад, които много ни се услаждат. Алсест си пада и по колбасите, обаче ще яде кифли с шоколад – тъй де, нали аз ще плащам, ако не е доволен, да върви да си купува сам колбаси. Ама ха!
Жоашен много обича да играе на топчета. Пък и го бива – цели се и бам! Почти винаги улучва. И ние изобщо не искаме да играем с него, понеже, като играем със залагане, си губим всичките топчета. И Жоашен скучае през междучасията. И повтаря: „Айде бе, момчета, айде!...“. Тъжна работа.
Та ако имам сума ти топчета, ще се навивам да играя с Жоашен, понеже даже, тарикатът му с тарикат да печели непрекъснато, все ще си имам топчета. Йод пък е много як и обича да удря с юмрук приятелчетата по носа, и ми каза, че ще ти иска боксьорски ръкавици, та да сме се забавлявали през междучасията. За Йод най-хубавият подарък ще е да не му донасяш боксьорски ръкавици, понеже знам какво ще се получи: Йод ще дойде с ръкавиците, ще почне да ни блъска по носовете, а на нас ще ни тече кръв и ще ревем, и възпитателят ще идва, ще наказва Йод, а на нас ни е кофти, когато оставят някое приятелче наказано след часовете. Изобщо, ако ще раздаваш боксьорски ръкавици, дай ги на нас – така Йод няма да си има неприятности.

Клотер пък е най-слабият ученик в класа. Когато учителката го изпита, след това не го пуска да излезе през междучасието, а като раздадат бележниците, техните му се карат, не го пускат на кино, не яде десерт и не може да гледа телевизия. Клотер все е наказан да остава без разни неща, а директорът е идвал в клас да му казва пред всички, че ще завърши в затвора и на татко му и на майка му ще им бъде адски мъчно, понеже се лишават и те от какво ли не, за да му осигурят добро образование. Пък аз знам защо Клотер е най-слаб в класа и защо все спи в час. Не защото е глупав. Той не е по-тъп примерно от Рюфюс, обаче все е уморен.
Клотер все се упражнява на адски щурото си жълто колело, за да участва в Обиколката на Франция, като порасне. И покрай тия тренировки нито може да си учи уроците, нито да си пише домашните и понеже не ги пише, учителката му дава да пише по сума ти редове и да спряга глаголи, а понеже така е все зает, няма възможност да тренира и му се налага да се напъва дори в неделя. Та за да не бъде най-слабият, да не го лишават от кино, десерти и телевизия, най-добре ще е да му се вземе колелото. Тъй или иначе, ако я кара все така, ще отиде в затвора, както каза директорът, и просто няма да го пуснат да участва в Обиколката на Франция. Ако искаш, мога аз да пазя колелото на Клотер, докато той порасне и дойде време да не му се налага да ходи на училище. Колкото до Бульона – това е нашият възпитател, ама не се казва така, – трябва да бъдем много мили.
Така де, той все тича из двора през междучасията, за да ни разтървава, като се сбием, да ни спира да не играем на ловец и дивеч – откакто стана така с прозореца на кабинета на директора, – да ни праща да стоим в ъгъла, да ни наказва да оставаме след часовете, да ни кара да пишем по сума ти редове едно и също, да звъни за края на междучасията. Много се уморява Бульона. Та добре би било да му уредиш да замине на почивка при роднините си в Корез и дълго да си стои там. А честно ще е да осигуриш почивка и на господин Мушабиер, който замества Бульона, когато Бульона го няма.

Пък за Мари-Едвиж, една малка съседка, която е адски щура, макар да е момиче, понеже има розово лице, сини очи и жълти коси, ми се ще да мога да правя страхотни премятанки. Тя много обича да гледа премятанки, затова нека аз да се премятам най-добре. Мари-Едвиж ще каже: „Николà е страхотен шампион“. И ще бъде много доволна.
Та така, поисках ти разни работи за всички, които обичам. Може да съм забравил тоя-оня, понеже обичам сума ти хора, така че раздай и на тях сума ти, ама сума ти подаръци.
Нали ти казах, за себе си нищо не искам.
Дори да са ти останали още парички, та, знам ли, все пак да ти се прииска да ме изненадаш и, да речем, да ми донесеш самолета от витрината на същия магазин, където ще откриеш количката за татко и мама. Обаче да внимаваш, като се промъкваш през комина, понеже самолетът е червен, също като колата, и може да се изцапа много. Във всички случаи ти обещавам да бъда колкото се може по-послушен и ти казвам: ЧЕСТИТА КОЛЕДА!

Свий
Ревю:Вал Стоева отDetskiknigi.com пише:

Страшен образ е малкият Никола, да знаете! Щуротиите му винаги изкарват сълзи от смях от очите ми, а веселите ситуации, в които родителите му изпадат, допълнително ме карат да се усмихвам. Защо ли? Защото ситуациите, в които обичаният герой попада, са типични за всяко малко момче и за всеки родител. 🙂
Карането на кънки в училище, играта на ръгби по петнайсет души в отбор (с осем реални играчи) и контролното по аритметика развихриха въображението ми на пълни обороти. Строежът на къща в запустелия двор ми даде безценни идеи как да си издигна луксозен двуетажен палат пред блока с кофичка и лопатка за пясък, а “безсрамната” постъпка на зубъра Анян ме накара да повярвам, че и за него май има надежда.

Освен истории за Никола и приятелчетата му, в книгата са събрани и разкази за празничните преживелици на семейството на малкия герой. Украсяването на елхата почти докарва бащата на малчугана до истерия, но не и колкото гостуването на тъщата. Комичните ситуации, в които родителите на Никола попадат, ще се харесат както на малките читатели, така и на възрастните с чувство за хумор. Не мога да пропусна и разказчето “Тлъстини” – то може да послужи като безценен урок за всички, които все започват по някоя диета. В него бащата на Никола, съседът Бледюр и малчуганът отиват в гората да тренират и да поотслабнат, приключвайки изморителната разходка в пивницата…


Прочетете повече...