Щуротиите на малкия Никола̀

Book Cover: Щуротиите на малкия Никола̀
Издания:меки корици
ISBN: 978-954-529-987-2
Брой страници: 164

Малкият Николà и неговите приятелчета здравата се забавляват заедно. Трябва да се знае, че вкъщи, в цирка, на панаира и дори когато са наказани им хрумват адски щури идеи, нищо че възпитателят, директорът, учителката, родителите и съседите май не са на това мнение... Каквото и да казват, Николà и приятелчетата му никога не вършат щуротии, така де, какво пък сега, ама ха!

Срещнете се отново с невероятно смешните, будещи умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе, в тези нови приключения на малкия Николà.

Автор:
Илюстратор:
Преводач:
Читателско ниво:
Етикети:
Откъс:

Когато тази сутрин в училище слязохме на двора за междучасието, преди да ни разпусне, Бульона, който е нашият възпитател, ни каза:
– Погледнете ме в очите всички! Налага се да отида по работа в кабинета на господин директора. Затова ще ви надзирава господин Мушабиер.
Ще ми доставите удоволствието да мирувате, да му се подчинявате и да не го подлудявате. Ясно?
После Бульона сложи ръка на рамото на господин Мушабиер и му каза:
– Кураж, Мушабиер, момчето ми!
И си тръгна.
Господин Мушабиер ни изгледа с ококорени очи и ни рече с тих гласец:
– Свободно!
Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме имали време да му измислим смешен прякор.
Той си е доста по-млад от Бульона, изглежда, все едно до неотдавна самият той е ходил на училище, и за пръв път ни надзирава съвсем самичък по време на междучасие.
– На какво ще играем? – попитах аз.
– Да си поиграем на самолети, а? – предложи Йод.
Понеже не знаехме какво е това, Йод ни обясни.
Разделяме се на два лагера – приятели и неприятели

Още

– и сме самолети. Търчим с разперени ръце, викаме „бърр“ и се опитваме да препъваме неприятелите. Тези, които паднат, са свалени самолети
и губят. Решихме се, че е щура игра и най-вече че няма опасност да берем ядове.
– Хубаво – каза Йод, – аз ще съм шефът на приятелите, ще бъда капитан Уилям, като в един филм, дето гледах, в който той сваля всички неприятели, кикотейки се, папапапа, и в един момент той също е подло свален, ама не е нищо страшно, пращат го в болница, като онази за моя апандисит, и той оздравява, и пак тръгва да сваля други неприятели, и накрая войната е спечелена.
Беше много щуро.
– А аз – обади се Мексан – ще бъда Гинмер, той е най-силният от всички.
– А пък аз – каза Клотер – ще бъда Мишел Танги, това е една поредица, дето си я чета в час в моето списание „Пилот“ и е страхотна; той все катастрофира със самолетите си, обаче отървава кожата, понеже кара добре. И има щура униформа.
– А аз ще бъда Бъфало Бил – заяви Жофроа.
– Бъфало Бил не е бил авиатор, бил е каубой, тъпчо! – изрепчи се Йод.
– Е та какво, да не би един каубой да няма право да стане пилот? – отвърна Жофроа. – Я веднага повтори какво каза!
– Какво казах ли? Че какво съм казал? – попита Йод.
– Онова там, че съм тъпчо – отвърна Жофроа.
– А, да – каза Йод. – Тъпчо си.

И се сбиха. Обаче господин Мушабиер пристигна тичешком и им нареди да вървят в ъгъла и двамата. Тогава Йод и Жофроа разпериха ръце и отидоха да застанат в ъгъла, бръмчейки.

– Аз стигнах преди теб, Бъфало Бил – извика Йод.
Господин Мушабиер ги загледа и се почеса по челото.
– Хей, момчета – рекох аз, – ако вземем да се бием, ще стане като всяко междучасие, няма да ни остане време за игра.
– Прав си – съгласи се Жоашен, – значи разделяме се на приятели и неприятели и започваме.
Но разбира се, всеки път така става – все никой не иска да е неприятелят.
– Ами май ще трябва всичките да сме приятели – забеляза Рюфюс.
– Я, няма пък да се избиваме между приятели – намеси се Клотер.
– Защо не – каза Мексан. – Ще има приятели и по-малко приятели. Алсест, Николà и Клотер ще са по-малко приятелите; Рюфюс, Жоашен и аз ще сме приятелите. Хайде, почваме!
И Рюфюс, Жоашен и Мексан разпериха ръце и запрепускаха, като викаха „бърр“, само Мексан фучеше, понеже, тъй като тича много бързо, твърдеше, че бил реактивен самолет. Клотер, Алсест и аз не бяхме навити; тъй де, какво пък, ама ха!
Мексан все иска той да командва. Понеже не помръднахме, Мексан, Рюфюс и Жоашен се върнаха и ни наобиколиха, все тъй с разперени ръце, като викаха „бърр“, „бърр“.
– Е, какво, момчета – попита Мексан, – летите ли, или не?
– Ние не щем да сме по-малко приятелите – заявих аз.
– Хайде бе, момчета – каза Рюфюс, – междучасието ще свърши и заради вас няма да сме си играли!

– Ами – обади се Клотер – навити сме да играем, ако по-малко приятелите сте вие.
– Майтапиш се – каза Мексан.
– Ще видиш дали се майтапя! – развика се Клотер и погна Мексан, който разпери ръце и побягна, фучейки.
Тогава Клотер и той разпери ръце и се развика „бъррр“ и „папапапа“, обаче си е трудна работа да догониш Мексан, като се прави на реактивен самолет, понеже има много дълги крака с изпъкнали мърляви колене. И после Рюфюс и Жоашен също разпериха ръце и се завтекоха след мен.
– Гинмер вика контролната кула, Гинмер вика контролната кула – повтаряше Рюфюс, – залових един. Бъррр!
– Аз съм Гинмер бе! – изкрещя Мексан, който префуча край нас, все тъй сподирян от Клотер, който стреляше „папапапа“, обаче не успяваше да го догони.

Свий
Ревю:Вал Стоева отDetskiknigi.com пише:

Без да полага специални усилия, и тук Никола съумява да засмее всеки, докоснал се до преживелиците му. От гледната точка на малко дете, той ни показва често абсурдното разминаване в мислите и действията на големите, които знаят да изискват, но ако се вгледат внимателно в себе си, май ще открият абсолютно същите недостатъци, критикуващи у децата си.
Как се шпионира през бинокъл? Защо всеки в класа на Никола рисува всичко друго, но не и ябълка? Лесно ли се играе на самолети, ако ядеш непрекъснато като Алсест? Колко са щедри мъжете в рода на таткото на Никола и шантав ли е щурият чичо Йожен… Убедена съм, че ако подхванете книжката, ще се смеете с глас на щуротиите на малкия Никола и неговите верни приятели!


Прочетете повече...