Малкият Никола̀ си има неприятности

Book Cover: Малкият Никола̀ си има неприятности
Издания:меки корици - печатно издание
ISBN: 978-954-529-988-9
Брой страници: 152
ePub - електронно издание
ISBN: 978-619-150-433-6
Брой страници: 152

В книгата Рьоне Госини разказва истории, които са възпитателни до ден днешен за деца, живеещи в едно свободно об­щест­во. Както обикновено, тук са и забавните ри­сун­ки на Жан-Жак Семпе. Същевременно разказите, макар и поучителни, са си също толкова смешни, колкото всички останали. Не пропускайте книгата.

Автор:
Илюстратор:
Преводач:
Читателско ниво:
Етикети:
Откъс:

Вчера Жоашен не беше на училище, а днес закъсня, изглеждаше доста умърлушен и ние много се изненадахме. Не се изненадахме, задето Жоашен закъсня и изглеждаше умърлушен, понеже той често закъснява и винаги изглежда умърлушен, когато идва на училище, особено пък ако има контролно по граматика; изненадахме се, защото учителката му се усмихна широко и му каза:
– Е, поздравявам те, Жоашен! Сигурно си много доволен?
Ние още повече се изненадахме, защото учителката и друг път е била мила с Жоашен (тя е сладък човек и е мила с всички), но никога, никога досега не го е поздравявала за нещо, което е вършил.
Впрочем това като че ли ни най-малко не зарадва Жоашен, който си седна все така умърлушен на мястото, до Мексан. Всички ние се обърнахме да го гледаме, обаче учителката почука с линийката си по катедрата и ни каза да не се разсейваме,
да си гледаме нашата работа и да препишем без грешки това, което е написано на дъската.
После чух гласа на Жофроа зад мен:
– Предай нататък! Жоашен си има братче!
В междучасието се струпахме около Жоашен, който се бе облегнал на стената с ръце в джобовете, и го попитахме вярно ли е, че си има братче.
– Ами да – отвърна Жоашен. – Вчера сутринта татко ме събуди. Беше съвсем облечен, не се беше избръснал, смееше се, целуна ме и каза, че от тази нощ си имам братче. После ми каза бързо да се облека и отидохме в една болница, а там беше мама; беше легнала, обаче иначе изглеждаше доволна, също като татко, а до леглото й беше моето братче.

Още

– Хм – рекох аз, – ти май не си особено доволен!
– Че защо да съм доволен? – каза Жоашен. – Първо на първо, е адски грозно. Едно такова дребно, червено, все пищи и всички му се радват. Аз щом писна за нещо у дома, веднага ме карат да млъкна, татко даже ми казва, че съм глупак и само вдигам шум.
– Да де, знам – рече Рюфюс. – И аз имам по-малко братче и с него винаги стават разправии. То е любимец на всички, може да прави каквото си поиска, а ако го ударя, отива да ме обади на нашите и те не ме пускат на кино в четвъртък!
– При мен пък е обратно – каза Йод. – Аз имам по-голям брат и той е любимец на всички. Той все казва, че аз съм виновен, удря ме, а накрая го оставят да гледа телевизия до късно и му разрешават да пуши!
– Откак се появи братчето ми, все аз съм на топа на устата – рече Жоашен. – В болницата мама ме накара да го целуна, а на мен хич не ми се щеше, обаче го целунах, пък татко се развика да внимавам, щял съм да съборя кошчето и никога не бил виждал по-голям дървеняк от мене.
– Абе те какво ядат, като са толкова малки? – попита Алсест.
– После – продължи Жоашен – се върнахме у дома с татко и къщата беше много тъжна без мама. Още повече, че се наложи татко да приготви обеда и той се ядоса, понеже не можеше да намери отварачката за консерви, а накрая ядохме някакви сардели и сума ти грах. Пък тая сутрин на закуска татко ми се кара, защото млякото изкипя.

– О, ти ще видиш – каза Рюфюс. – Отначало, като го докарат у вас, ще спи в стаята на родителите ти, обаче после ще го пъхнат в собствената ти стая. И всеки път, като се разплаче, ще смятат, че ти си го дразнил.
– При мене пък – рече Йод – в моята стая спи големият ми брат. Не ме безпокои много, само дето преди време, когато бях малък, тарикатът му с тарикат, все се забавляваше да ме стряска.
– А, такива да ги нямаме! – извика Жоашен. – Ще има много здраве, аз в стаята си няма да го пусна! Тя си е моя стая, да си измисли друга, щом иска да спи вкъщи!
– Ами! – каза Мексан. – Ако родителите ти решат братчето ти да спи в твоята стая, то ще спи в нея, това е.
– Няма пък! Няма пък! – извика Жоашен. – Да си го слагат да спи, където щат, не и при мен! Че аз ще се затворя вътре, ама ха!
– Ами вкусни ли са сарделите с грах? – попита Алсест.
– Следобед – каза Жоашен – татко пак ме заведе в болницата, там бяха чичо Октав, леля Едит, леля Лиди и всички разправяха, че братчето ми приличало на сума ти хора: на татко, на мама, на чичо Октав, на леля Едит, на леля Лиди и дори на мен.
Освен това ми казаха, че трябвало да бъда щастлив, че сега трябва да бъда много послушен, да помагам на мама и да се уча добре. Татко пък каза, че се надявал да положа известни усилия, защото досега съм бил двойкаджия, а трябвало да давам добър пример на братчето си. След това изобщо престанаха да се занимават с мен, само дето мама ме целуна и ми каза, че много ме обичала, обичала ме не по-малко от братчето ми.

Свий
Ревю:Вал Стоева отDetskiknigi.com пише:

Неприятностите на героя, честно казано, не се различават по нищо от кашите, в които обикновено се забърква. В тази книга обаче сякаш родителите имат по-голяма намеса и самите те вкарват Никола в щури проблеми. Един от примерите е голямата сума пари, която бащата дава на момчето, за да стане отговорен към харченето. Не само че не става така, ами героят на Госини и Семпе е обвинен в кражба, лъжа и скъперничество! Друг интересен пример е малката лъжа с благодарственото писмо до г-н Мушбум (големият шеф на таткото), което Никола собственоръчно….ъ-ъ-ъ- преписва!
Как двама мъже ходят на пазар, лесно ли е да се справим с гостуването на бабата (тъщата) и как се продават билети за томбола, ще научите от забавната книжка с приключенията на малкия Никола. Аз лично се смях с глас и си обещах че никога, ама никога няма да правя някои от грешките на родителите на Никола!


Прочетете повече...