
- Балонът и други неиздавани истории
- Малкият Никола̀ тръгва пак на училище
- Ваканциите на малкия Никола̀
- Малкият Никола̀
- Щуротиите на малкия Никола̀
- Междучасията на малкия Никола̀
- Малкият Николà и приятелчетата
- Малкият Никола̀ и съседите
- Изненадите на малкия Никола̀
- Малкият Николà пътува
- Малкият Никола̀ си има неприятности
- Коледа с малкия Николà
- Малкият Николà се забавлява
- Тупаниците на малкия Николà
Tой е отново тук! Авторът му Госини и неговият портретист Семпе ни го представят в целия му блясък на лъчезарно и ръсещо бисери хлапе.
В тази книжка ставаме свидетели на бунт на Бандата на отмъстителите срещу училищния възпитател, на посещение при зъболекаря и във фабрика за шоколади. При отиването до басейна се разбира: всички приятелчета са палячовци и това е... Няма милост — изпокапваме от смях, докато четем великолепните разказчета и се наслаждаваме на изразителните илюстрации!
Вчера следобед Жофроа донесе голяма топка в училище и през междучасието Бульона (нашият възпитател) му каза:
– Не си играйте с тази топка. Непременно ще счупите нещо или ще ударите някого.
Тогава Жофроа взе топката под мишница, отиде малко по-далеч и докато Бульона беше зает да разговаря с един от големите, ритна много силно топката, ама нямаше късмет – топката отскочи от стената и перна Бульона по ръката, а Жофроа се разплака. Бульона стана целият червен, взе топката, хвана Жофроа за р
ъката и в тоя вид тримата отидоха при директора. После Жофроа не се върна в класа – Бульона наказал Жофроа два дни да не идва на училище.
Като излизахме след часовете, всички бяхме много притеснени, понеже Жофроа е приятелче, а като те накажат така, стават жестоки разправии, пък и Бульона беше конфискувал топката, а щеше да е адски щуро да си я поритаме в запустелия двор.
– Бульона нямаше право да постъпва така – рече Йод.
– Ъхъ – казах аз.
– Няма право, ама го направи – отбеляза Рюфюс.
– Е, и? – продължи Йод. – Просто ще му покажем, че няма право! Знаете ли какво да направим, момчета? Утре всички да дойдем рано в училище, а когато Бульона удари звънеца да влизаме в час, ние няма да отидем. И ще кажем на Бульона: „Ако искате да влезем в час, отменете наказанието на Жофроа и му върнете топката! Ама ха!“. И толкоз!
Идеята беше страхотна и всички извикахме:
– Хип-хип-ура!
– Тъй ами – отсече Мексан, – ще видят, че никой не може да си прави майтап с Бандата на отмъстителите!
Бандата на отмъстителите сме ние и вярно, никой не може да си прави майтап с нас.
– Ако искате да влезем в час, отменете наказанието на Жофроа и му върнете топката, ама ха! Така ще му кажем на Бульона! – повтори Йод.
– И толкоз! – добави Клотер.
– Всички ли са съгласни? – попита Жоашен.
– Йеее! – извикахме всички.
– Хайде, до утре, момчета! – каза Йод.
После си тръгна с Жоашен, който живее до тях, и му обясняваше какво ще кажем утре на Бульона. Аз бях адски горд, че съм в такава щура банда с приятелчетата и никой не бива да си прави майтап с нас. Алсест вървеше до мен и ядеше кроасан, въздъхна тежко и ми каза, преди да се прибере вкъщи:
– Утре няма да е хич весело.
А Алсест беше прав: нямаше да е хич весело, Бульона щеше веднъж завинаги да разбере кой е по-силен – той или ние.
Не спах много добре през нощта. Винаги е така, като трябва да направим нещо страхотно на другия ден. Когато мама дойде да ми каже, че е време да ставам, бях вече буден и доста изнервен.
– Хайде, хайде, ставай, мързеланко! – рече ми мама.
После ме изгледа и ме попита:
– Какво си се умърлушил, Николà? Нещо не е наред ли?
– Не се чувствам много добре – казах аз.
И вярно, не се чувствах много добре. Беше ми се събрала една голяма буца в гърлото, наболяваше ме стомахът и ръцете ми бяха студени. Мама докосна челото ми с ръка и ми рече:
– Действително сякаш си се изпотил...
Татко тъкмо излизаше от банята, влезе в стаята ми и попита:
– Какво става? Проявяват се обичайните сутрешни симптоми преди училище ли?
– Нещо наистина не изглежда добре – заяви мама. – Питам се дали... Нали знаеш, неговото другарче Анян има заушки и...
– Че той заушките ги изкара – отвърна татко. – Я изплези език, хитрецо.
Изплезих език, татко ме погали по косата и каза:
– Май ще оцелее... Давай, момко, че ще закъснееш. И недей да се мусиш. Ако по обед не си наред, следобед няма да се върнеш на училище. Става ли така?
Тогава аз се изправих. Преди да излезе от моята стая, татко се обърна и ме попита:
– Да не би случайно да имаш някакви неприятности в училище?
– Ами не – отвърнах аз.
Когато пристигнах в училище, приятелчетата вече бяха на двора и всички бяхме доста мълчаливи. Клотер нямаше хич здрав вид, а Алсест не ядеше.
– Видяхте ли Бульона, момчета? – рече Йод. – Скоро няма да му е до веселби!
– Да – каза Рюфюс.
– Понеже – добави Йод – оня предател Анян го няма и никой няма да влезе в час, а за да има часове, им трябваме ние. Като не ни види, учителката ще тръгне да разпитва Бульона какво става и щом разбере, ще отиде да се оплаче от Бульона на директора. Ще бъде голям майтап, само гледайте!
– Ама какво ще направим? – попита Клотер.
– Когато Бульона удари звънеца – обясни ни Йод, – всички други ще се строят в редици, а ние ще си останем тук, няма да се помръднем. Тогава Бульона ще дойде да ни пита защо не се строяваме в редица, а ние ще му кажем: „Отменете наказанието на Жофроа и му върнете топката, иначе няма да влезем в час!“.
– Кой ще му го каже? – попита Клотер.
– Ами не знам – отвърна Йод. – Ти, ти или ти.
– Аз ли? – рече Рюфюс. – Че защо пък аз? Това ти го измисли.
– Ясно – заяви Йод, – ти си предател! Така си и знаех.
– Аз? Предател? – извика Рюфюс. – Не, господинчо, не съм предател! Но не обичам да ме взимат за глупак! Много е лесно да караш другите да се правят на тарикати!
– Да – казаха Клотер и Мексан.
– А и няма за какво да ти се подчинявам! – извика Рюфюс. – Ти не си водач на бандата!
– Щом е така, вече не си член на бандата! – рече Йод.
– Още по-добре! Я го гледай ти, ама ха! – извика Рюфюс. – Да не съм някой страхливец, та да ти се подчинявам, понеже викаш по-силно от другите!
И Рюфюс си тръгна тичешком.
– Да си върви – каза Йод. – В бандата не ни трябват предатели.
– Тъй ами – обади се Мексан. – Но е прав, все пак ти не си водач на бандата.
– Така ли? Ами тогава върви и ти след оня предател – извика Йод.
– Точно така! – извика Мексан. – Не обичам да ми заповядват!
И си тръгна с Клотер и Жоашен.
– Щом оставаме само ние тримата – заяви Алсест, – не си струва, ще влязат в часовете без нас, а нас ще ни накажат да не идваме на училище.
– Абе и ти си същият предател като тях, това е – рече Йод.
– Пък и в края на краищата Жофроа нямаше защо да се прави на идиот! – извика Алсест. – Бульона му беше казал да не си играе с оная топка, а той реши, че е голям тарикат!
– Ти да не защитаваш Бульона нещо? – попита го Йод.
– Никого не защитавам – отвърна Алсест, – но нямам намерение да ме наказват, понеже някакъв тъпак се е правил на тарикат, така де, ама ха! После вкъщи стават разправии и не ми дават десерт. Та значи, някакъв тъпак си запратил топката по Бульона, а аз да не ям ягоди със сметана, нали? Как ли пък не!
И Алсест си тръгна, като захапа един грамаден сандвич със сирене.
– Давай, изчезвай и ти! – извика ми Йод. – Какво чакаш? Нали и ти си предател?
– Предател? Аз? – извиках аз. – Не съм по-голям предател от тебе, хайде де, ама ха! Я само повтори!
Не успяхме да се сбием, защото звънецът звънна, но докато се строявахме в редицата, за да влезем в час, аз казах на Йод:
– Само ми ела през следващото междучасие и ще видим кой е предател!