
- Балонът и други неиздавани истории
- Малкият Никола̀ тръгва пак на училище
- Ваканциите на малкия Никола̀
- Малкият Никола̀
- Щуротиите на малкия Никола̀
- Междучасията на малкия Никола̀
- Малкият Николà и приятелчетата
- Малкият Никола̀ и съседите
- Изненадите на малкия Никола̀
- Малкият Николà пътува
- Малкият Никола̀ си има неприятности
- Коледа с малкия Николà
- Малкият Николà се забавлява
- Тупаниците на малкия Николà
Знаем си ги героите на писателя Рьоне Госини и на художника Жан-Жак Семпе – току си разменят по някой тупаник. Така е и в тази книжка. В нея вали сняг, празнува се Великден, родителите на Николà купуват хладилник и голямо огледало за хола. И все стават разни щуротии.
Но така си е с Николà: нали всичко за него е „адски щуро“!
Не пропускайте ведрия хумор, който лъха от страниците на книжката, той със сигурност ще подобри настроението ви!
От много време под умивалника в кухнята тече вода и мама, както и татко, са звънили по няколко пъти по телефона на водопроводчика, а водопроводчикът отговаря, че ще намине веднага щом има възможност, обаче не наминава. Мама рече на татко да се опита той да оправи повредата, ама татко отказа, защото не бил водопроводчик и се страхувал да не се изложи, а мама се съгласи с него. Все пак татко се опита да оправи повредата, но само дето си удари пръста. Затова мама, докато чака водопроводчика, връзва един парцал на тр
READ MOREъбата под умивалника, слага отдолу кофа и когато кофата се напълни, я изпразва в умивалника – обаче трябва да го прави все по-често.
В събота следобед, когато си тръгнах от училище, бях много доволен, най-вече защото и без това си е щуро човек да си тръгва от училище в събота следобед – нали следващият ден е неделя.
Освен това татко и мама бяха поканили господин и госпожа Малбен на чай вкъщи. Господин Малбен работи в службата на татко и двамата са големи приятели – татко често ни разправя какви щури номера си погаждат в службата. Аз обичам да имаме гости за следобедната закуска, защото мама приготвя сума ти вкусни неща.
Когато се прибрах у дома – а аз тичах по пътя, – господин и госпожа Малбен още не бяха дошли; мама подреждаше масата за чая – имаше ягодов сладкиш, – пък татко ми рече:
– Като се позвъни, ще ме оставиш аз да отворя, ще си направя майтап с Малбен.
– Ама какъв? Какъв майтап? – заразпитвах аз.
– Ще си облека шлифера – кикотеше се татко – и като отворя, ще кажа на Малбен и на жена му: „Вие ли сте? Ама че изненада! Не ви очаквах днес! Трябваше да дойдете идната събота... Ех, че неприятно! Нали виждате, каня се да излизам“.
Аз се разкикотих и заплясках с ръце. Страхотни работи му хрумват на татко. Така се забавляваме с него, нямате си представа. Мама беше в трапезарията, усмихна се и рече:
– Две деца си имам, ама не знам кое е по-вдетинено от двете!
После на вратата се позвъни. Татко бързо си сложи шлифера, който беше оставил върху креслото, а аз бях толкова възбуден, че се смеех и подскачах по килима. След това татко отвори вратата, като се стараеше да изглежда сериозен – а отвън чакаше водопроводчикът.
– Аз съм водопроводчикът – каза водопроводчикът. – Нали тука имате теч?
– Да – отвърна татко, който здравата се беше учудил. – Не ви очаквах днес.
– Виждам – рече водопроводчикът. – Облечен сте за излизане. Ако искате, мога да се върна друг ден.
– Не, не, не – отвърна татко. – Не излизам, напротив, чакам едни хора.
– Брей, брей – каза водопроводчикът, загледан в шлифера на татко, – този ваш теч трябва да е доста силен, а?
Татко покани водопроводчика, свали шлифера си и му каза, че течът е в кухнята. После на вратата се позвъни.
– Извинете ме – рече татко.
– Моля – каза водопроводчикът.
Татко отвори вратата и този път бяха господин Малбен и госпожа Малбен. Господин Малбен си беше лепнал под носа едни големи мустаци, кикотеше се и извика:
– Поврага, тука ли требе да стоварим въглищата?
Татко покани господин и госпожа Малбен в хола и когато господин Малбен видя водопроводчика, спря да се кикоти и махна мустаците. Татко и мама, господин Малбен, госпожа Малбен и водопроводчикът се ръкуваха, господин и госпожа Малбен ме целунаха, татко посочи водопроводчика и каза:
– Господинът е водопроводчик. Имаме теч.
– А! Чудесно – рече госпожа Малбен.
– Елате, господине – каза мама. – Ще ви покажа.
Тогава ние двамата с водопроводчика последвахме мама в кухнята, мама му показа тръбата под умивалника и заяви:
– Ето тук.
Ние двамата с водопроводчика се наведохме, водопроводчикът погледна тръбата, махна парцала, потърка носа си с пръст и попита:
– Тц-тц-тц! Кой я е правил тази инсталация?
– Така си беше, като се нанесохме – обясни мама. – Допреди месец не сме имали никакви неприятности.
– Тц-тц-тц! – рече водопроводчикът. – Разбира се, доста сте се забавили, докато ме извикате... Само вижте каква са я свършили! Срамота! Не държи, и толкоз, и все същото: пести се на дребно от цената, няма никаква добросъвестност, рано или късно протича, а аз трябва да оправям белята! Ето сега например, госпожо, работя на един строеж, правя водопроводната инсталация. Тъкмо вчера отидох при архитекта и му разправям: „Господин Леврие (това е архитектът), господин Леврие, съгласен съм да спазя цената, но нека още отсега да ви предупредя – не поемам никаква отговорност за инсталацията. Просто няма да държи!“. Нали ме разбирате?...
– Да, да – каза мама. – Сега ви моля да ме извините, но имаме гости и трябва да отида да се погрижа за...
– Ама моля ви, моля ви – рече водопроводчикът.
Аз останах в кухнята заедно с водопроводчика, който пипаше тръбите и повтаряше по сума ти пъти „тц-тц-тц“. После се обърна, погледна ме и ме попита:
– Как ти е името, малкият?
– Николa – отговорих му аз.
– Е, Николa, май работата с водопроводи ти е интересна, а? – продължи той.
– Да, господине – отвърнах му аз.
– А добре ли се учиш в училище? – попита ме той.
– Ами да – казах аз.
И вярно – бях се класирал шести по граматика този месец. После в кухнята влезе татко.
– Николa – рече ми татко, – недей да безпокоиш господина. Остави го да работи.
Водопроводчикът се изкикоти и татко също се изкикоти.
– Какво става с теча? – попита татко.
– Ами, както казвах одеве на госпожата – отговори водопроводчикът, – то цялата инсталация трябва да се поднови, това не си е работа. Но пък ако не искате да се охарчвате, мога да ви направя едно малко ремонтче засега. Все ще е по-добре от кофата и парцала, нали тъй?
– Много добре, много добре – заяви татко. – Едно ремонтче, точно така... Колко време ще отнеме?
– О, за два-три часа ще бъде готово – отвърна водопроводчикът.
– Тъй – рече татко. – Ела, Николa, остави господина да работи.
– Ама няма да стане днеска – добави водопроводчикът. – Не съм взел нито инструментите, нито помощника ми с мене. Дойдох да погледна. Ще се върна, примерно... Утре е неделя... В понеделник не работя... Вторник пък съм на строежа... Сряда или четвъртък. Във всеки случай – преди края на седмицата. Засега ще ви спра водата, за да не стане беля... Малкият, не пипай тръбата.
– Николa! – извика татко, който изведнъж май страшно се беше ядосал. – Казах ти да не стоиш тук! Сигурно имаш и домашни! Качи се в стаята си!
– Качвай се веднага! – извика татко.
– Тук сте напълно прав, господине – заяви водопроводчикът. – Човек трябва да бъде строг. И аз съм така с моя, малкия Теодор. Ако не проявиш твърдост с хлапетата, по цял ден ще се мотаят. Тц-тц-тц!