Първата отсечка от маршрута на книгоходците бе България–Китай. Там посетихме Великата китайска стена, погледнахме към Еверест, удивихме се на теракотената армия и завършихме пътешествието в Пекин, където е Забраненият град. Ако сте пропуснали пътешествието, прочетете повече тук.

Време е да се отправим към втората спирка от нашето пътешествие – от Пекин ще изминем 6053 книгометра (колкото е общият резултат) и ще кацнем директно в Санкт Петербург, Русия.

6053 книгометра от Пекин (Китай) до Санкт Петербург (Русия)

Русия е интересна държава – разположена е на два континента – Европа и Азия. Тя е и най-голямата в света държава по площ, като граничи с 16 държави по суша и с 2 – по вода (САЩ и Япония). За да не се загубим из тази необятна страна, ще се съсредоточим върху Санкт Петербург – столица на Руската империя повече от двеста години (от 1713 до 1918 г.).

Част от идеите за днешната екскурзоводска обиколка открихме в петата книга от поредицата „39 ключа“ – „Черният кръг“ (изд. „Егмонт“).

Изображение: FutureTrillionaire – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31686219

Санкт Петербург е разположен на делтата на река Невà – там, където се влива във Финския залив на Балтийско море. В пределите му влизат 42 острова. В града има над 40 реки и протоци, както и изкуствени канали с обща дължина над 160 км. Заради това градът често е наричан „Венеция на Севера“.

Той още е известен и като „Прозорец към Запада“ и „Прозорец към Европа“. През годините е носил името Петроград и Ленинград. От 6 септември 1991 г. отново се нарича Санкт Петербург, макар руснаците да го наричат на галено Питер.

Познат е и като „Градът на белите нощи“ – прозвище, получено заради природен феномен. Поради близостта си с Полярния кръг, за около месец през лятото нощите не са достатъчно тъмни.

Река Нева – изглед от въздуха

Градът е основан от цар Петър I., наричан още Петър Велики. Той се възкачва на престола още 10-годишен, като до 24-ата си годишнина управлява съвместно с брат си Иван V.

Цар Петър проявява огромен интерес към корабостроенето, науката и постиженията на западната цивилизация и дори заминава инкогнито (под прикритие) заедно с голяма руска делегация на посещение в Западна Европа. Делегатите посещават Нидерландия, където царят се учи как се строят кораби и участва в строежа на плавателен съд.

По време на този престой Петър трупа впечатления за живота на Запад и ангажира множество строители на сгради, укрепления и кораби, както и моряци, които се включват в изграждането на Санкт Петербург, в изграждането на руския флот и модернизирането на Руската империя.

Петър I строи инкогнито кораб в нидерландска корабостроителница / Снимка: Heidas – собствена творба, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=568245

Петър Велики силно желае страната му да има постоянен излаз на море. По времето на Великата северна война армията му успява да отвоюва от шведите крепостта Нюеншанц, близо до която ще се намира бъдещата столица на Руската империя.

Строежът на Санкт Петербург започва на 27 май 1703 г., когато на Заешкия остров са положени основите на първата сграда – Петропавловската крепост.

Петропавловска крепост / Снимка: Andrew Shiva / Wikipedia, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51488758

Градът е обявен за столица през 1712 г., а за негов център е обявен Василевският остров. На него най-напред е разположен само Меншиковският дворец, но после са построени фарове, пристанищни съоръжения, Кунсткамера (първият музей в Русия) и др. През 1725 г. е основана и Петербургската академия на науките.

Карта на Санкт Петербург от 1720 г. / Снимка: Johann Homann – Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6422274

Докато се строи градът, Петър Велики забранява да бъдат строени каменни постройки извън Санкт Петербург, което привлича всички каменоделци в града. Царят дори въвежда „каменен“ данък – всеки посетител на града бил задължен да донесе определено количество камъни или да заплати солидна такса.

Любопитни забележителности

Ако се озовете днес в Санкт Петербург, ето някои от основните забележителности, които можете да видите:

  • Национален музей „Ермитаж“

Днес музеят „Ермитаж“ обхваща 6 сгради, в които е разположена богатата му колекция. Те са:

    • Зимният дворец
    • Малкият Ермитаж
    • Големият Ермитаж
    • Новият Ермитаж
    • Ермитажният театър
    • Меншиковският дворец.

Музеят заема и част от сградата на генералния щаб.

Входът на зимния дворец, част от Ермитажа / Снимка: A.Savin (Wikimedia Commons · WikiPhotoSpace) – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21506457

През 1754 г. императрица Елисавета Петровна одобрява строежа на Зимния дворец, който се строи в продължение на осем години и обхваща и малко от управлението на Петър III. През 1763 г. императрица Екатерина II. Велика детронира съпруга си и поема управлението на страната. Тя се завръща в Санкт Петербург като владетелка на Зимния дворец.

Ермитажът най-напред възниква като нейна частна колекция през 1764 г., когато в залите на Зимния дворец са изложени 225 платна на западноевропейски художници, откупени от императрицата от берлински търговец. По нейна заповед е построен и Малкият Ермитаж, където тя прави частни партита за най-доверените си приятели.

Постепенно колекцията на Ермитажа набъбва, но шедьоврите са достъпни само за царското семейство и висши сановници. Екатерина II. придобива личните колекции на редица изтъкнати личности и през 1771 г. заповядва да бъде построена още една сграда, Големият Ермитаж, в която да помести непрестанно увеличаващата се библиотека и колекции от произведения на изкуството. През 1783 г. започва и строежът на Ермитажния театър.

Музеят е отворен за широката общественост през 1852 г. по нареждане на император Николай I., а днес е един от най-големите и най-посещавани музеи в света.

Изглед от река Нева към Държавния Ермитаж: от ляво надясно Ермитажният театър – Големия Ермитаж – Малкият Ермитаж – Зимният дворец; (Новият Ермитаж е разположен зад Големия Ермитаж)

В Ермитажа има над 1000 зали, пълни с безценни произведения на изкуството. Сред тях са творби на Микеланджело, Леонардо да Винчи (2 платна), Рембранд (24 платна), Пабло Пикасо, Моне, Сезан, Гоген, Винсент ван Гог, Рубенс (40 платна), Рафаело, Тициан, Гоя и други.

Казват, че ако хвърлите само бегъл поглед на над 150 000 изложени експонати (това е малък процент от всички богатства на Ермитажа), ще са ви необходими десетина години, за да разгледате всичко.

Впечатляваща е колекцията от ръкописи, гравюри, художествени произведения и образци на приложното изкуство. В Ермитажа ще откриете още имперски емблеми, скъпоценните яйца на Фаберже и дори най-старите запазени в света вълнен килим, копринена тъкан и татуировка върху човешка ръка.

Ако се разходите из залите му, ще се озовете дори в Малахитовата зала, изградена почти изцяло от зеления камък, който се добива в планината Урал. (Попитайте родителите си дали си спомнят приказката „Каменното цвете“ на Пепита Богданова или сборникът с уралски приказки „Малахитовото ковчеже“.)

  • В Ермитажа е поставено и началото на Руската национална библиотека, чиято колекция наброява 35 милиона единици.

Открита е през 1795 г. от императрица Екатерина II., а в нейния фонд влизат и личните библиотеки на френските писатели и философи Волтер и Дени Дидро.

Прочетете още 16 любопитни факта за Ермитажа в сайта на peika.bg. Ако искате да разгледате част от колекциите онлайн, вижте тук.

  • Дворцовият площад е централна забележителност, около която ще видите сградите на генералния щаб и Зимния дворец.
Дворцовият площад – Снимка: Teddy fox78 – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36191086
  • В Петропавловската крепост се намира Петропавловският събор – църква с купол, висок 123 метра.

В криптата й са погребани руските владетели от династията Романови – от Петър Велики до Николай II. – последният руски император и баща на принцеса Анастасия. В крепостта никога не са водени военни действия, но пък е използвана като затвор, в който е бил затворен писателят Фьодор Достоевски.

  • Друга впечатляваща забележителност в града е катедралата „Възкресение Христово“, наричана още „Спасител на кръвта“.

Строителството й приключва през 1907 г. и днес е една от най-големите забележителности на града.

Катедрала „Възкресение Христово“
  • Исакиевският събор пък е най-голямата православна църква в Санкт Петербург.

Посветена е на св. Исакий Далматински, покровител на династията Романови.

Исакиевски събор
  • Мариинският театър също е една от впечатляващите забележителности в Санкт Петербург.

Следите му водят до далечната 1783 г., когато е издаден указ на Екатерина Велика за създаването на „театрален комитет“.

Главната фасада на Мариинския театър / Снимка: A.Savin (Wikimedia Commons · WikiPhotoSpace) – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21480206

Първоначално постановките се играят в Големия каменен театър. Мариинският театър е открит 2 октомври 1860 г. и в него са премиерите на някои от най-известните музикални произведения като:

  • балетните постановки „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ на Пьотр Илич Чайковски (хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов)
  • операта „Дама пика“ на Чайковски (по текст на Пушкин)
  • сюитата „Шехерезада“ на Николай Римски-Корсаков и др.

Ако искате да прочетете произведенията, вдъхновили композиторите, проверете тук „Лешникотрошачката“ и „Дама пика“.

  • Дворец на Феликс Юсупов

Както споменахме в началото на разходката, част от идеите открихме в книгата „39 ключа. Черният кръг“ (изд. „Егмонт“). В нея главните герои трябва да проникнат в двореца на граф Юсупов, където е убит Григорий Распутин – монах, близък до императорското семейство.

Дворецът на Юсупов е разположен на река Мойка (приток на Нева). Можете да разгледате официалния сайт тук, за да добиете представа за великолепието му.

  • Александро-Невска лавра

Александро-Невската лавра „Света Троица“ е мъжки манастир, в който са погребани редица велики личности, сред които учени, композитори, писатели. Там почиват Александър Невски и писателят Достоевски, композиторите Бородин и Глинка, генерал Суворов, ученият Михаил Ломоносов и швейцарският математик и физик Леонард Ойлер.

  • Музей на Фаберже

Яйцата на Фаберже, изработени от злато и скъпоценни камъни, са много известни по света. По-малко известно е, че през 1842 г. Гюстав Фаберже отваря малка ювелирна работилница в Санкт Петербург, която после е наследена от сина му Карл. През 1885 г. Фаберже става доставчик на императорския двор и произведенията му придобиват световна известност. Можете да разгледате част от колекцията тук.

  • Екатерининският дворец в Царско село

В днешния град Пушкин, близо до Санкт Петербург, се намира още един архитектурен шедьовър, който не трябва да пропускаме. Екатерининският дворец в Царско село (лятна резиденция на императорското семейство) е построен през 1717 г. за втората съпруга на Петър Велики – Екатерина I. По-късно императрица Елисавета Петровна, дъщеря на Петър Велики, прави мащабна реконструкция, която е завършена на 30 юли 1756 г. (само за 4 години).

Екатеринински дворец, Царско село (Пушкин)
  • Най-красивата зала в двореца е Кехлибарената стая, изработена от кехлибар, злато и огледала.

Заради красотата си е наричана „Осмото чудо на света“. Изработена през XVIII век в Прусия, тя е подарена на император Петър Велики и намира мястото си в Екатерининския дворец. Стаята изчезва безследно по време на Втората световна война след набег на нацистите и все още не е открито местонахождението й. Възстановка на Кехлибарената стая ще откриете днес в Царско село, а ако искате да разгледате повече, посетете уебсайта на комплекса.

Част от възстановката на Кехлибарената стая, Екатеринински дворец, Царско село
  • Друга забележителност в Царско село е Александровският дворец, подарък от Екатерина Велика за внука й Александър II.

Според „39 ключа. Черният кръг“, именно в него ще откриете детската стая на Алексей Романов и сестра му Анастасия. Дворецът се превръща в постоянен дом за последния руски император Николай II. и съпругата му Александра Фьодоровна в последните 13 години от управлението им.

Ето и видео, което да ви даде по-голяма яснота за невероятната красота на Санкт Петербург:

Saint-Petersburg project from Pavel Tenyakov on Vimeo

 

А ние се чудим… къде ли ще ни отведат книгоходците следващата седмица?