Книгоходец: от Южна Америка до Антарктида

Книгоходците добавят в своя пътешественически списък нов континент – Антарктида!

През изминалата седмица бяха отчетени 2553 книгометра, които ни позволяват да прескочим от Южна Америка до Антарктида – петия по големина континент на планетата. Антарктида заема площ от 14 млн. кв.км. и по-малки от него са само Европа и Австралия.

Антарктида обгражда Южния полюс – най-южната точка на планетата Земя. Континентът е част от географския район Антарктика, който включва както континента, така и част от водите и островните територии в Антарктическия океан, разположени на юг от Антарктическата конвергенция.

Какво трябва да знаете за Антарктида?

Част от отговорите открихме в „Картинен атлас на света“ на Олдрич Ружичка (изд. „Фют“):

• Антарктида е най-студеното и най-ветровито място на планетата

През лятото температурите в Антарктида са от –40ºC до –10ºC, а през зимата падат до –70ºC. Най-ниската измерена температура на Земята е именно тук – вярвате или не, термометрите са отчели рекорд от –89ºC. Бррр!

Полярни ледове / Снимка: Eknbg, Pixabay

Антарктида е и най-сухият континент – все пак е ледена пустиня. Тук са измерени и едни от най-силните ветрове – представяте ли си какво е усещането да духа със 140 км/ч?

• Почти целият континент (98% от площта) е покрит постоянно с лед, дебел около 2-3 километра!

Под леда има планини, равнини, езера и дори вулкани.

• Както на Северния, така и на Южния полюс няма ден и нощ.

Шест месеца е зима и настъпва пълна тъмнина, а после шест месеца е непрекъснато светло, защото слънцето постоянно е ниско над хоризонта.

• Антарктида е най-слабо населеният континент.

Това не ви изненадва, нали? Там няма постоянно население и държави. Има обаче изследователски станции на 27 държави, сред които и България. През лятото научните станции се обитават от близо 4000 души, а през зимата – от около 1000. Българската експедиция обикновено се ръководи от проф. Христо Пимпирев – потърсете повече информация за него и екипа му и непременно проверете дали в местната ви библиотека се намира книгата „Антарктида – студеният юг“ (изд. „Авлига“).

Какви животински видове се срещат в Антарктика?

Малко животински видове могат да оцелеят в полярните условия. Те живеят по крайбрежията и намират храна във водите на Антарктическия океан. Едни от най-известните обитатели на ледения континент са императорските пингвини. Те са най-едрият вид пингвини – достигат височина от 120 см и тежат около 45 кг. Снасят и мътят яйцата си по време на арктическата зима. Женската снася само едно яйце, което прехвърля на мъжкия за мътене, докато тя отиде да намери храна преди излюпването на малкото. В суровите условия много от малките не оцеляват, а появата на всяко пингвинче е изумително явление.

Не само императорските пингвини се срещат в Антарктика. Сред тях са пингвините адели – можете да откриете колониите им върху паковите ледове. Тези пингвини са изключително шумни – ако искате да се срещнете с тях, планирайте посещение в море Рос.

Като стана дума за море Рос, в една от любимите ни енциклопедии, „Магически свят. Животните в природата“ (изд. „Фют“), открихме любопитна информация именно за това местообитание:

Антарктическите пингвини също живеят в полярната област и имат много интересни идеи за привличане на женските – те събират камъчета и изграждат впечатляващи гнезда за женските, а съперниците им крадат камъчетата.

Морският лъв е друг обитател на полярната област. Той е вид тюлен, а тюлените (както и другите полярни бозайници) издържат на студа, защото имат гъста козина и дебел слой подкожна мазнина. Те без проблем се гмуркат в дълбоките ледени води и ловят риба.

От семейството на тюлените още са леопардовият тюлен, както и морският слон – и двата вида живеят в Антарктика. Морският слон е най-големият вид тюлен, който можете да срещнете по време на антарктическа експедиция. Мъжките тежат между 1500 и 3700 кг, а женските тежат между 600 и 800 кг. Те са отлични гмуркачи – могат да се гмуркат около 20 минути и да отидат на дълбочина от 500 метра.

Снежните буревестници са един от видовете птици, които можете да срещнете в Антарктика. Те са чисто бели и само черните им очи се открояват. Макар на размер да са колкото гълъб, буревестниците оцеляват толкова добре в полярните условия, че някои от тях живеят до 20 години.

Друг вид птица, която без проблем се рее над водите на Антарктическия океан, е странстващият албатрос. Той е птицата с най-голям размах – до 3 метра от единия до другия край на разперените крила. Храни се с риба, която улавя, докато лети. Когато си намери партньор, странстващият албатрос остава с него до края на живота си.

Всъщност в тази сурова географска област живеят много видове птици – можете да научите повече за тях тук.

Велики експедиции, свързани с Южния полюс и континента Антарктида

След като Робърт Пири достига до Северния полюс, норвежкият изследовател Руал Амундсен решава да изпревари британеца Робърт Скот и да покори пръв Южния полюс. Амундсен отплава с кораба „Фрам“ („Напред“) и само трима души знаели за истинската цел на експедицията: изследователят, брат му Леон и капитанът на „Фрам“ Торвалд Нилсен.

На 14 януари 1911 г. експедицията достига северния бряг на ледника Рос и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер. Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където ръководената от Скот английска експедиция построява своя базов лагер. (Китовият залив днес вече не съществува, защото тази част от ледника се откъсва през 2000 г. от континента.)

Базовият лагер на Руал Амундсен е по-близо до целта, но той трябва да открие път до полюса през абсолютно непознат терен, докато Робърт Скот възнамерява да използва пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908 г., който преминава по ледника Биърдмор и достига до антарктическото плато.

На 14 декември 1911 г. Амундсен и още четирима от екипа му, заедно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си, в случай че не успеят да се приберат до базовия лагер. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път към спасителния лагер с провизии.

След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално, но част от постъпките му не са особено достойни, например вземането на най-добрата шейна и изоставянето на спътниците му в тежките условия при един от опитите за достигане до полюса. Трябвало да минат 90 години, преди спътника на Амундсен, Фредрик Хялмар Йохансен, да бъде реабилитиран и признат за един от 3-мата най-значими норвежки полярни изследователи.

Съвсем различен от Руал Амундсен е изследователят сър Ърнест Шакълтън. Неговата антарктическа експедиция, която цели да прекоси Антарктида, е последната от епохата на Великите антарктически експедиции (1888-1914 г.). Това пътешествие на Шакълтън е изключително смело, изпълнено с опасности и сила на волята, че дори вдъхновява илюстратора Уилям Грил да разкаже за него в „Пътешествието на Шакълтън“ (изд. „Рибка“) – книга, която бе номинирана преди няколко години в Награда „Бисерче вълшебно“, а преди това грабна редица престижни световни награди за илюстровани детски книги.

Ърнест Шакълтън събира отличен екипаж от 26 мъже и 69 кучета. Екипажът е подбран внимателно – освен практически изпити, кандидатите били подлагани дори на изпит по пеене. Кучетата пък били специална кръстоска между нюфаундленд, санбернар, ескимоско куче, вълкодав и вълк – всяко тежало по 45 килограма и можело да издържи на нечовешките арктически условия.

Екипажът на Шакълтън отплава на 8 август 1914 г. с кораба „Ендюранс“ („Издръжливост“), построен в същата корабостроителница като „Фрам“ на Амундсен.

Шакълтън планирал корабът му да разбива дебелите пакови ледове на морето Уедъл, но след като се справя с 1000 км ледове, корабът бива блокиран.

Екипажът се надява да намери път назад, но корабът е смачкан от дебелите ледове. Шакълтън търси начин да запази духа на хората си и да намери начин да ги върне живи у дома.

Екипажът му, натоварен на три лодки, успява да достигне до остров Елефант, но тъй като 16 месеца преживяват с оскъдни количества храна, Ърнест Шакълтън решава да се отправи с шестима от хората си към Южна Джорджия – само на 1300 км от местоположението им.

Лодката с изследователя и верните му хора преминава през редица изпитания и накрая достига до китоловната станция Стромнес. Правителството на Чили отпуска на Шакълтън един параход и на 30 август 1916 г. изследователят успява да достигне до остров Елефант. Там, макар и в недобро здравословно състояние, го очакват всички членове на екипажа му.

По време на своята тежка мисия Шакълтън успява да запази живота на всички хора от своя екип, противно на очакванията.

„Избрах аз и моите приятели да живеем пред това да умрем… Силно вярвам, че стремежът към изследване на непознатото е в природата на всеки човек. Единственият истински провал е този стремеж да не бъде последван.“

– Ърнест Шакълтън, из „Пътешествието на Шакълтън“, Уилям Грил, изд. „Рибка“

 

Стремежът към изследване на непознатото изпраща всяка година редица учени, които проучват внимателно ледения континент. Ледовете крият тайни и за миналото, но и за бъдещето на планетата ни. А тъй като България също има силно присъствие в антарктическите мисии, не бива да ви учудва, че българската база носи името „Свети Климент Охридски“.

Някои от имената на топонимите, които можете да откриете на остров Ливингстън, също са български – всъщност те са вече над 500. Освен ледник Искър, връх Клисура, Стамболов зъбер и плаж Аркутино, можете да потърсите сами други имена, свързани с историята и географията на България:

Разгледайте и най-актуалните карти, публикувани от Комисията по антарктическите наименования. Как бихте кръстили някой връх или ледник, ако имахте тази възможност?

Не забравяйте да въвеждате своите изминати книгометри – остават ни още континенти за покоряване с помощта на вашите изминати книгометри!