Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе са най-известното дуо на детската френска литература. През 60-те години на миналия век те създават най-симпатичния пакостник, най-забавния калпазанин, най-забъркващия се в неприятности (ама винаги без да иска) герой – малкият Николà.
Днес, повече от петдесет години по-късно, историите им нито са загубили актуалност, нито са по-малко смешни. Напротив – показват, че колкото и да се развиват технологиите, да се превръщаме в консуматорска маса, да сме облъчени и с промити мозъци, децата винаги ще си бъдат деца… както и хубавите книги винаги ще бъдат хубави книги.
А историите за малкия Николà са толкова живи, толкова весели, толкова искрени, изненадващи, разсмиващи, затрогващи. Тайната? Езикът, който Госини създава – достъпен, разбираем, искрен дори с обидите и крайностите на детската реч. Госини не пише префърцунено, нито прекалено приказно и именно с това печели почитатели навсякъде по света. Днес много от неповторимите идиоми, измислени от него, са станали до такава степен неизменна част от речта, че мнозина ги използват без дори да знаят кой брилянтен ум стои зад тях. Не е ли това най-голямото признание за един автор – твоят език да стане езикът на всички.
Днес дъщерята на писателя Ан Госини признава:
„Колкото и години да изминат, словото на баща ми не губи нито капка от поетичността, от хумора си“.
Другата тайна Николà да е толкова жив образ, е, че той малко или много е самият Госини, който никога не е криел, че в поредицата разказва част от своето детство.
Той израства в Буенос Айрес, където семейството му се премества да живее още докато е съвсем малък. Авторът признава:
„В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.”
Кариерата му започва в САЩ, но Госини създава най-прекрасните си герои едва след като се връща във Франция. Той го определя като завръщане към себе си, намиране не просто на отдавна напуснатия дом, но и на вдъхновението. Именно в родината си той сътворява малкия Николà, Астерикс, Лъки Люк и много други емблематични комиксови герои. Разбира се, за това му помагат и големите художници Албер Юдерзо, Морис, Готлиб. Госини се превръща в едно от най-известните имена в комикса, но твори и в киното и дори посмъртно получава „Сезар” за цялостно творчество.
Най-успешното му сътрудничество неизменно е с Жан-Жак Семпе. Всъщност и художникът също се припознава в малкия калпазанин. Семпе не крие:
„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение”.
Той всъщност побеждава Госини в състезанието „кой е по-слаб ученик“, защото Жан-Жак дори е изключен от колежа си в Бордо заради лошо поведение. Занимава се с какво ли не преди да открие призванието си – работи като разносвач, чистач и момче за всичко, докато щастието не му се усмихва и става карикатурист във вестник. Тогата е едва на 18 години, но талантът му е толкова голям, че неизменно го води до това да илюстрира дори „Ню Йоркър”, „Пари Мач”, „Фигаро Литерер”, както и множество литературни издания.
С Госини стават големи приятели и в живота и според техни близки единственото, за което спорели, било кой от двамата повече прилича на малкия Николà. Но истината е, че и читателите (особено по-палавите) също се припознават в героя. Според Ан Госини това е още една от тайните, превърнала поредицата в толкова успешна:
„Всички герои в книгата имат някаква характерна особеност – Клотер е най-слабият ученик, Анян е любимецът на учителката, Жофроа – с най-богатите родители, Йод – най-силния, Алсест – най-ящният. Николà е „универсалният“ герой. Всяко дете – но и възрастен, ако се осмели да си го признае, се припознава в него.“
Автор: Бела Чолакова
Pingback: Малкият Никола. Първоначалният комикс – Детски Книги