Комикс традициите в България – има ли ги?

Естествено продължение на темата „Комиксът – защо, какво и как?“ е въпросът: „А има ли той традиции в България?“. Ако не сте от запалените почитатели на деветото изкуство, може и да се изненадате колко дълбоки корени е пуснало то на родна почва. Благодарение на Антон Стайков и неговото впечатляващо проучване върху българския комикс, научихме и това:

Комикс традициите в България

Макар комиксът в България да не е класифициран и архивиран, над 400 художници и сценаристи се изявяват на тази сцена от края на 19-ти век до днес. Сред най-известните комикс издания са „Дъга“, „Чуден свят“, „Картинен свят“. А сред творците, които пишат и рисуват комикси около двете световни войни, са Борис Ангелушев, Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Райко Алексиев, Чудомир, Александър Божинов, Любен Зидаров.

„Много от опиталите силите си в комикса се обръщат към „народното“.Пена Генова се опитва да превърне в комикс „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков… Владимир Милев (в „Картинен свят“) и В. Донков (в „Чуден свят“) се обръщат към българското минало, исторически са и двете поредици на Александър Денков в „Чуден свят“ – „Заговор в двореца“ и „Бан Янука“. Те, заедно с приключенската му поредица „Храбрият ескимос“, превръщат Александър Денков в пионер на българския комикс.“, разказва Антон Стайков.

  

Младият Любен Зидаров е най-значимият български художник на „Илюстровано четиво“. През 40-те години на 20 век той рисува своите първи комикси, преразказващи традиционни български устни анекдоти и приказки. Сред творбите му от онова време са „Тримата умници“, Крачун и Малчо“, „Грък и българин“ и др. Комиксът му „Островът на съкровищата“ пък се рисува в продължение на 40 години, за да достигне до читателите чак днес.

Около Втората световна война традицията на комикса в България е прекъсната за дълго време. Бомбардировките над София поразяват сградите на издателства и печатници за комикси.

„Редакторите, между които Змей Горянин, са съдени от Народния съд, а комикс изданията за деца са каталогизирани като „профашистки и с десен уклон“. Дълги години те са недостъпни за читатели в библиотеките, а думата „комикс“ става символ на западната „упадъчна“култура„, пише Антон Стайков.

С идването на социалистическия режим на власт, деветото изкуство се използва предимно за пропагандни цели, чрез които младите да усвоят по-лесно партийните ценности. Едва след смъртта на Сталин (1953 г.) комиксът отново започва да се появява във вестници и списания. Чрез списание „Космос“ Иван Гонгалов (през 1963 г.) и Лиляна Ангелова (през 1968 г.) представят фантастични комикси с продължение, а изключителният талант на Стоян Шиндаров разцъфва на страниците му.

Освен сп. „Космос“, друга важна трибуна на комиксите е издателство „Български художник“. Чрез него своите творби показват Херувим Рачев (исторически разказ „Великият хан“), Владимир Коренев и Христо Брайков, Атанас Пацев, Христо Нейков („Ангел войвода“), Калина Тасева и Юли Минчев.

„За художника Генчо Денчев (Дръцков) това е първа изява в комикса (след години той ще направи и комикс адаптация на популярния „Лиско“ на Борис Априлов за списание „Чуден свят“). Следват няколко „романа в картини“. Квадратният формат се превръща в стандартен за тях.“, пише в увода на „Кратка история на българския комикс“ Стайков.

Безспорно обаче разцветът на комикса в България настъпва с появата на списание „Дъга“ през 1979 г. В периода на съществуването му до 1992 г. над 40 художници представят на страниците му своите исторически, фантастични и фентъзи разкази в картини. Не са подминати и детските и приключенски поредици, като почти всички са пълноцветни. Разнообразните стилове и теми са представени балансирано, а високите критерии за графично качество в списанието се налагат от Стоян Шиндаров. Той е автор и на история за Кирил и Методий, за живота на Георги Димитров, както и на историята за деца „Босоногите“, публикувана посмъртно от колегите му от „Дъга“*. В списанието са публикувани и комиксите „Спартак“ и „Левски“ на Владимир Коновалов, както и творбата на Христо Кърджилов „Елемаг“ – всички те намерили своите герои в далечното минало. Бъдещето пък е обрисувано от Димитър Стоянов-Димо, който създава фантастичната история „ЕЛО“ в духа на „Междузвездни войни“.

Един от художниците на сп. „Дъга“, който днес младите читатели познават и като илюстратор на множество книги (поредицата „Рейнско злато“ (изд. „Кибеа“); „Приказки от Оная гора“ на Мая Дългъчева (изд. „Жанет-45“), корици на книги за изд. „Изток-Запад“), е Петър Станимиров. Той създава както по-реалистични комиксови истории, така и комични поредици. Сред множеството му творби са поредиците „Янтар“, „Бубачко“ и „Островът на съкровищата“ – адаптация на прочутото произведение на Р. Л. Стивънсън в 9 епизода, написани и нарисувани от Станимиров. Сред имената, които също публикуват регулярно в сп. „Дъга“, са Доньо Донев („Тримата глупаци“), Борис Димовски, Росен Манчев („Ян Бибиян“). Сотир Гелев, автор на комиксите за Илийчо и Август (изд. „Ентусиаст“), по онова време прави комиксови версии по книгите на Дж. Р. Р. Толкин като „Билбо Бегинс“ и „Господарят на пръстените“.

„Конкурент“ на сп. „Дъга“ по онова време е сп. „Чуден свят“, което се отличава с по-добрия печат и оформление. На неговите страници се вихрят Доньо Донев и Анри Кулев, Тоня Горанова и Никифор Русков, Христо Кърджилов. Петър Станимиров и Евгений Йорданов също се включват в проектите на „Чудес свят“, създавайки съвместно комикса „Радул„.

От поколението на комиксовите художници, творящи активно след 1990 г., трябва да споменем Пенко Гелев. Познат на българските деца като илюстратор на „Бъди ми приятел“, „Каква магия крие се в снега?“ (изд. „Кръгозор“), „Приказка за вълшебната флейта“ и комиксите за Илийчо и Август (изд. „Ентусиаст“), той е един от най-продуктивните комикс художници в началото на Прехода. Сътрудничи активно на вестник „Венче“ и в него публикува „Маугли“, „Вълшебникът от Оз“, „Малкия Немо“, „Озма от Оз“… Днес комикс адаптациите на Пенко Гелев по класически произведения се издават от шотландското издателство David Salariya. Част от тях дори са по пиеси на Шекспир. Комиксът „Илийчо, Август и седемте джуджета“, издаден през 2016 г., грабва наградата на литературен клуб „Перото“ в категория „Детска литература“.

Макар по време на Прехода комикс традициите да са засегнати и издаването на подобен тип четива да се оказва почти невъзможно начинание, дълбоките корени на деветото изкуство са пуснати. През 2003 г. излиза нова версия на сп. „Дъга“, този път с нови автори. Сред имената се откроява и Даниел Атанасов-Сатанасов, който по-късно печели награда за манга в Япония. Александър Малеев, завършил образованието си в България, получава задачи от Marvel и DC да рисува Daredevil, Spider Woman, Batman. След 2010 г. се появява фензинът „Ко-миксер“, в който се изявява и Ива Груева (илюстратор на поредицата „Градът на скейтбордовете“). През 2012 г. се появява албумът „Над дъгата“ на автори от сп. „Дъга“, обединени в „Проектът ДЪГА“. Той се превръща в библиографска рядкост, а през 2016 г. излиза втората му част – „Над дъгата“ 2.

Днес можем да заявим, че деветото изкуство отново започва да се възражда в България. Погрешните схващания за него като за нещо упадъчно постепенно се отхвърлят и от най-върлите противници на жанра. А когато говорим за насърчаване на четенето, редица световни изследвания показват пряката връзка между комикса и развиването на четивни умения у неуверените читатели.

Затова, ако познавате млади хора, които не искат да четат, непременно ги срещнете с изкуството на комикса. Ще бъдете изненадани колко съдбоносно може да бъде подобно запознанство!

–

Не пропускайте да прочетете първата част на статията тук. Ако сте на възраст между 6 и 13 години, непременно се включете в конкурса „Патилански комикс“, част от „Читателска щафета 5“.

 

* Текстовете в статията са базирани на изследването на Антон Стайков „Кратка история на българския комикс“, изд. „Кибеа.