Пенко Гелев е добре познат на младите читатели: неговите илюстрации срещаме на страниците на „Приказка за вълшебната флейта“ (Юлия Спиридонова, изд. „Ентусиаст“), „Бъди ми приятел“ и „Каква магия крие се в снега?“ (Юлия Спиридонова, изд. „Кръгозор“), както и в комиксите и книгата за Илийчо и Август („Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“, „Илийчо, Август и Гергин“, Пенко и Сотир Гелеви, изд. „Ентусиаст“). Освен тези книги, Пенко е автор на редица комиксови издания по класически произведения, издадени на английски език от изд. Salariya, а и работи по анимационни филми – „Зоотроп“ излезе на екран преди месец. Ето какво ни разказа той за връзката си с комиксите:
Представете се…
Казвам се Пенко Гелев. Обичам да рисувам и засега рисуването е основното ми занимание. Рисувам илюстрации за книги и комикси. Напоследък се занимавам и с триизмерно моделиране на герои за анимационни филми.
Обичахте ли да четете като дете? Ако да – коя беше любимата Ви книга/автор? Ако не – какво Ви накара да посегнете към книгите?
Обичах. Откакто се помня, съм пристрастен читател. Четях всякакви книги, вкъщи имаше много. Харесвах вълшебни приказки, митове и легенди, приказките на братя Грим, книгите на Астрид Линдгрен, истории за животни, приключенски романи, пиратски романи, Ръдиард Киплинг, Марк Твен. Когато открих фантастиката – Робърт Шекли, Робърт Хайнлайн и другите Робъртовци, бях покорен завинаги.
Спомняте ли си първия първия път, в който се срещнахте с комиксите?
Струва ми се, че беше по-късно, когато бях ученик в гимназията. Брат ми Сотир вече рисуваше комикси за списание „Дъга“. Той беше събрал купчини от списания, които видях при него. Помня, че ме очарова майсторството на художниците, които рисуваха комиксите в тях. Искаше ми се и аз да мога така. Разглеждал съм ги стотици пъти. Не ги четях, бяха на френски.
Кой е любимият Ви комикс герой/поредица/автор?
Не мога да определя някой като любим. Харесвам много поредици, по различни причини, най-вече заради художниците им, защо съм чел много малко от тях. Мога да изброя някои художници, които са оказали влияние върху мен, от които се уча или просто много харесвам. Ще се опитам да е в реда, в който съм ги открил. Раймонд Поаве, Албер Юдерзо, Юго Прат, Марсел Готлиб, Жак Тарди, Жан Жиро (Мьобиус), Пол Жилон, Алфонсо Фонт, Енки Билал, Франсоа Шуитен, Дино Баталия, Жорди Бернет, Даниел Торес, Хаяо Миядзаки, Майк Минола, Мигелансо Прадо.
На какво Ви научиха комиксите? Какви умения Ви помогнаха да развиете?
Най-много на дисциплина и концентрация. Рисуването на комикси обикновено е свързано със спазването на срокове и затова се наложи да се науча да разпределям времето си. А като се научиш да го разпределяш, се оказва, че трябва да рисуваш всеки ден и по много часове. После открих, че когато се концентрирам повече върху работата, тя спори повече, и рисувам по-бързо. От своя страна рисуването всеки ден, години наред, развива уменията ми на художник.
Защо според Вас съществува стереотипът, че комиксите са литература само за деца?
Предполагам, че е заради картинките. Защото има по-малко текст, отколкото в другите книги, и се предполага, че децата харесват това. (По този въпрос съм на друго мнение.) Съществува и непреодолимото желание на хората да вкарват нещата в рамки, за по-лесно.
Как бихте отговорили на твърденията, че комиксът не е литература/изкуство?
Досега не съм чувал някой да го казва. Само съм чувал, че има хора, които го твърдят. Както казва Сотир, това ще да е някой необразован и тесногръд човек.
Кога започнахте да създавате комикси и защо?
Първата си страница нарисувах, когато бях ученик в гимназията. Брат ми Сотир тогава рисуваше за списание „Дъга“ и аз исках да правя като него. Така започнах, а той ме учеше. След това решихме да правим списание за комикси, нарекохме го „Рикс“ и от него излязоха два броя. В него е първият ми комикс, казва се „Песента на аксолите“ и е по сценарий на Сотир. Аксолите са снежни джуджета бардове. Няколко години по-късно нашият чичо Панайот Гелев, който тогава издаваше детския вестник „Венче“, ме помоли да рисувам някаква поредица, която да излиза от две страници във всеки брой на вестника. Така започнах да рисувам „Илийчо и Август“, които наскоро излязоха в отделен албум. Следващите няколко години нарисувах още няколко поредици за „Венче“ и така станах художник на комикси.
Разкажете накратко как се създава комикс и кои са най-важните му елементи. Споделете някой съвет с младите ни читатели, които искат да създават комикси.
Сотир е отговорил на този въпрос доста ясно и аз нямам какво да добавя. А моят съвет към младите читатели е да четат. Четенето развива въображението и емпатията. Както казва Нийл Геймън, докато четете, ще откриете нещо много важно, а то е, че светът не е задължително да бъде такъв, може да бъде различен. Така в един момент ще ви се прииска да разкажете и вие някоя история.
Посочете 3 причини децата да четат комикси.
Не мисля, че има нужда да го правя. Просто отворете някой хубав комикс.
Как ще се съревновават комиксите с технологичните начини за забавление/учене?
Не се налага. В тези неща няма съревнование.
–
Не пропускайте да научите повече по темата за комиксите – кратка история и традициите в България. Разберете как да четете комиксите в 6 лесни стъпки и прочетете интервютата ни с Любен Зидаров и Сотир Гелев.