Тони Рос е илюстрирал над 2000 книги, сред които творби на автори като Роалд Дал, Дейвид Уолямс, Инид Блайтън, Майкъл Роузън. На българските читатели е познат с илюстрациите към „Бабата бандит“ на Уолямс и поредицата за Ужасния Хенри на Франческа Саймън, която е част от Читателска щафета 5. Богатият му опит го е научил, че понякога творческото писане започва с рисунка. Ето какво споделя той в материал за Teachwire.
Ако едно дете трябва да напише история, най-добрият начин да дадете старт на креативния процес е като го накарате да нарисува главния герой. Този похват важи не само за измислени разкази, но може да се приложи и в разнообразни проекти. Например, когато децата нарисуват една историческа фигура, те сякаш й вдъхват живот и се замислят за човека зад историята. Можем да кажем много за някого, когато го видим – от начина, по който стои, какви дрехи предпочита да носи, дали е усмихнат или намръщен.
През по-голяма част от живота си съм се занимавал с илюстриране и почти винаги преминавам през този процес. Обикновено героите са ми предоставени от мили, понякога ексцентрични автори. (Нали разбирате, илюстраторите са спокойни, цивилизовани същества, докато авторите обикновено са напълно откачени!)
Всички герои в началото са мъртви, защото съществуват само на страниците на книгата. Част от изкуството на писателя е да вдъхне живот на тези персонажи. Задачата на илюстрациите е да разкрият на света как изглеждат и как се чувстват героите.
Дейвид Уолямс е актьор, благодарение на което има естествена дарба да създава персонажи и дори успява да ги „нарисува” с думи. А за мен остава само да очертая неговите идеи с няколко линии. В същото време, както повечето автори, той иска предварително да му показвам скиците, за да е сигурен, че неговите бебчета ще изглеждат, както си ги представя. В крайна сметка героите в книгата получават по малко и от двама ни – носят по нещо от всеки родител. Надявам се това да ви даде малко по-ясна представа колко важна е връзката между писането и илюстрирането на една история.
Няма двама еднакви герои
По цял ден съм обграден от измислени герои – признавам си, повечето са създадени от мен. Всеки досег с външния свят обаче, ме изправя пред още много интересни персонажи. Например, когато бях в журито на наградата за дебютиращ илюстратор Klaus Flugge Prize, се изправих пред стотици наскоро създадени герои. Наградата бе присъдена на Никълъс Джон Фрит за книгата му Hector and Hummingbird. Когато видях прекрасната илюстрация на двамата главни герои върху корицата, веднага ми се прииска да отворя книгата.
Замисляли ли сте се защо, въпреки че съществуват милиарди книги, няма двама еднакви герои? Как е възможно това? Ами просто защото хората са различни. Дори еднояйчните близнаци се различават по някакъв начин. Преди да започна да рисувам, трябва да знам всичко за героя и това е добър трик за деца, които се учат да рисуват – първо направете списък с петте най-важни неща, свързани с героя. Тук може да се включи всичко – от любимите им обувки до прическата.
„Ужасния Хенри” е поредица от много книги с безброй герои и всеки трябваше да изглежда различно, иначе рискувахме читателите да ги объркат. Ето защо създаването на персонажите приличаше много на кастинг за актьори. Авторката (Франческа Саймън) ми описа героите, а аз трябваше да направя рисунки, които едновременно да отговарят на описанието, но и да имат достатъчно отличителни черти, за да бъде притежателят им разпознат сред останалите. Странната коса и характерният пуловер на Хенри бяха едни от похватите, които използвах, за да го направя лесно забележим на всяка страница и от всеки ъгъл.
Мислете като за пантомима!
Когато давам лица на героите си, мисля за пантомима – обичам да преувеличавам. Ако един персонаж е зъл, трябва да изглежда мноооого зъл. Ако е французойка, трябва много добре да си личи, че е от Франция. Ако е извънземно, трябва да има много неземен вид… Схващате идеята. Това е един от най-забавните етапи за мен и ми носи най-голямо удоволствие. Нищо не е твърде сладникаво или твърде страшно!
Има една дума, която е в основата на всяка история, написана някога и на всяка картина, нарисувана досега. Тази чудесна, прекрасна, полезна и често криворазбрана дума… творене. Независимо дали пишете или рисувате, важното е че творите и че му се наслаждавате!
Превод: Цветомила Димитрова