С
лед интервютата с Любен Зидаров, Сотир Гелев и Пенко Гелев, ви предлагаме да прочетете какво мисли за комикса и Даниел Атанасов – комикс артист от по-младото поколение.
Представете се…
Казвам се Даниел, по-известен съм като Сатанасов в рисувателните среди. По образование съм илюстратор, по професия концепт артист, а по призвание комикс художник. Освен тези, упражнявам и още няколко професии, сред които сторибордист и аниматор.
Обичахте ли да четете като дете? Ако да – коя беше любимата Ви книга/автор? Ако не – какво Ви накара да посегнете към книгите?
Обичам да чета и не съм спирал да го правя, откакто познавам буквите. Майка ми твърди, че сам съм се научил да чета на около 4 години и тя самата го разбрала случайно. Първата книга, която си спомням, че прочетох, се казваше „Как съм се родил“ и от тогава за мен няма тайни в живота :D:D:D
Интересите ми са предимно в сферата на фантастиката и фентъзито. Като любими автори мога да посоча много, но сред тях изпъкват имена като: Толкин, Дан Симънс, Тери Пратчет. Като съвсем малък попаднах на Билбо Бегинс (бях на около 8 г.). Прочетох я 40 пъти за 1 година, знаех я наизуст. Обичах да чета също и митовете и легендите на различните народи, приказки, всякакъв вид приключенска и детска литература. Колкото повече четях, толкова повече исках да чета. Предполагам, че ме е водило не само любопитството, а и желанието ми аз самия да разказвам.
Спомняте ли си първия първия път, в който се срещнахте с комиксите? (Какво беше усещането, какво се е запечатало в съзнанието Ви от онзи момент?)
Нямам точен спомен за първия ми досег с комиксите. Предполагам, че е било с първото списание „Дъга“, което ми е попаднало. Помня, че приятелка на майка ми ми четеше историите за космонавта Янтар. До ден днешен това е един от любимите ми комикси по текст на Светослав Славчев и рисунки на Петър Станимиров. Харесваше ми толкова много, че кръстих сина си на този герой.
Кой е любимият Ви комикс герой/поредица/автор?
Твърде много са – предимно японски автори. Попаднах на японските комикси и анимации (манга и аниме) пак като много малък и от тогава възприех това като моята посока.
Авторите и техните произведения, от които съм се учил са Катсухиро Отомо (Akira), Широ Масамуне (Dominion, Ghost in the shell, Appleseed), Юкито Киширо (Gunnm, Aqua knight), Акира Торияма (Dragon ball, D-r Slimp), Цутому Нихей (Blame), Йошиаки Каваджири (Ninja scroll, Cyber city Oedo 808, Wicked city), Коджи Моримото (0-Range, Extra), Тацуюки Танака (Cannabis Works, Green legend ran), Хироаки Самура (Blade of the immortal) и много, много други.
Разбира се имам и любимци сред нашите и западните автори. В общи линии милея за всеки български комикс автор, но имената, които ще посоча, са отново на хора, от които съм се учил – Петър Станимиров (Янтар, Крепостта на безсмъртните), Евгений Йорданов (Добромир, Томек, Радул), Сотир Гелев ( Билбо Бегинс, Властелинът на пръстените).
Западните и европейските комикси също не са за подценяване с имена като: Саймън Бисли (Slaine, Judge Dredd, Batman), Енки Билал (Immortel), Мьобиус (L’Incal), Стефано Тамбурини и Танино Либераторе (Rangerox in NY) и още много други.
На какво Ви научиха комиксите? Какви умения Ви помогнаха да развиете, имайки предвид че не само четете, но и създавате такива?
В комиксите като медия има всичко. Научих се да рисувам, да разказвам, да композирам, да анимирам, да планирам, да мисля изобщо. Разбира се, изключително важен е изборът на примери, които човек взема, за да се учи от тях. В комиксите също има много плява, както и във всяка друга област на човешката дейност.
Защо според Вас съществува стереотипът, че комиксите са литература само за деца?
Две са основните причини. Едната е невежеството на масите. Хората не са запознати с историята, значението, приложението и същността на комиксите като цяло. За повечето това са рисувани книжки без особено съдържание. Което ни води до другата причина – масовото лице на комиксите. За съжаление най-популярните комикси наистина са с ниско ниво на смисленост. Тези два фактора взаимно се подхранват и създават затворен кръг, от който е много трудно да се излезе. А истината е, че комиксът е отделен отрасъл в изкуството, съчетаващ в себе си книгата и филма.
Как бихте отговорили на твърденията, че комиксът не е литература/изкуство?
Наскоро комиксът беше признат по света като деветото изкуство. С риск да разгневя всички хора на изкуството ще заявя, че комиксът не е деветото, а ПЪРВОТО изкуство. Преди да започне да пише, човекът е започнал да изобразява, да рисува. В последствие започва да разказва историята си посредством рисунки. Какво според вас са пещерните рисунки, египетските стенописи, средновековните гоблени, Сикстинската капела? Всичко това са разкази в картинки. А какво е комиксът – разкази в картинки. Но има и още. Писмените знаци, които наричаме „азбука“ – всеки един от тях се е развил от картинка. Този начин на „писане“ е всъщност рисуване и се нарича пиктография, което отново представлява разкази в картинки. С други думи самата литература произлиза от комикса.
Посочете 3 причини децата да четат комикси.
Същите причини, поради които трябва да се четат книги ПЛЮС факта, че е по-забавно.
Кога започнахте да създавате комикси и защо?
Рисувам отпреди да проходя и обичам да разказвам истории. Това води съвсем естествено до комикси. Нямам спомен кога или как съм направил първия си комикс. Помня, че разделях един лист на 4 кадъра и ги запълвах със свързани помежду си изображения. Най-често включваха рицари и дракони. Рисувах и огромни рисунки с хиляди човечета и случки между тях.
Разкажете накратко как се създава комикс и кои са най-важните му елементи. Споделете някой съвет с младите ни читатели, които искат да създават комикси.
Комикс се прави трудно. Много хора считат, че е достатъчно само да рисуваш, но не е така. Рисуването на комикси е като правенето на филм, само че с много по-малък екип. Изискват се познания в много области не само в изкуството, но и в науката. Трябва да си запознат с: рисуването, което включва анатомия, механика, перспектива, композиция, дизайн, история, архитектура и т.н.; литературата с нейните тънкости, като елементи на разказа, правопис, стилове, жанрове, жаргони, драматургия и какво ли още не; точните и философски науки; режисура и още, и още. В общи линии трябват много познания и умения за нещо такова.
Най-важното условие е желанието, nо това важи за всичко.
Как ще се съревновават комиксите с технологичните начини за забавление/учене?
Не е нужно да се съревновават. Те са част от съвременните начини на обучение и забавление.
Смятате ли, че комиксът би помогнал на читателите да разберат класически произведения и ако да – по кое такова бихте работили?
Смятам, че добрият комикс е също толкова добро пособие за разбиране, както добрата книга или филм. В Япония, например, комиксите са не само средство за развлечение, но и за учене и предаване на информация. Съществуват във форми, минаващи от учебници през готварски книги, та дори до пътни знаци. Допреди няколко години в Европа беше модерно да се правят класически произведения на комикси. Така се появи например Библията като манга или „Процесът“ на Кафка под формата на комикс. Аз самият участвах в комикс проект по sонети на Шекспир.
Какво Ви вдъхнови да нарисувате и напишете историята за „Dragonlast”? Какво още да очакват почитателите на комикса, а и феновете на творчеството Ви като цяло?
Основен източник на вдъхновение конкретно за този комикс бяха една видеоигра (Sаmurai Shodown) и една анимация (Ninja scroll), но разбира се има много влияния от много други посоки и произведения. Надявам се феновете да дочакат края на тази история, защото след нея има и други, които искам да им разкажа. Някои от тях, започнати преди години, но недовършени, а други съвсем нови и необявявани.
–
Не пропускайте да научите повече по темата за комиксите – кратка история и традициите в България. Разберете как да четете комиксите в 6 лесни стъпки и прочетете интервютата ни с Любен Зидаров , Сотир Гелев и Пенко Гелев.
Интервюто взе: Мирослава Илиева